Изборът и мобилните комуникации

Избора Санчо ... е нещо много важно. Борим се всеки ден за да имаме избора да направим това или онова.
Но нека както винаги подходя злободневно и принизя изконни човешки ценности използвайки глупави и нямащи нищо общо сравнения.

Баба ми (например) е един от хората, които са живели в един по-добър свят. Има една телефонна компания, която дава един тип телефон и предлага една услуга. Избор нямаш, но пък замислете се:
Имаш си телефон само вкъщи, който не е особено удобен и функционален, но пък върши това за което си го купил, звъни.
Знаеш, че един разговор е един импулс колктото и да говориш. Един импулс струва точно толкова стотинки и това е. Абсолютно нищо друго не ти трябва да знаеш.
Мислите ли, че баба ми е била щастлива с тази услуга - аз да (въпреки че едва ли "щастлива" е думата, която можем да използваме в този случай).

Аз, няколко деситилетия по-късно, съм безкрайно объркан и изнервен не просто от самата услуга, а от избора, който съм принуден да направя. Имаме 3 мобилни оператора и още не знам колко други компании предлагат стационарни телефони.
Когато звъня на някого от мобилния си телефон трябва да мисля кой оператор използва отсрещния, защото цената която плащам е различна. Отдавна не знам точно колко ми струва един "импулс", просто защото вече такова нещо няма, таксува се на минута, но пък някои вземат определена сума за първите 30 секунди, други за първите 15, а някои за първата минута.
На всичкото отгоре колко плащам не зависи само от оператора ми, но и от тарифния ми план. Имате ли идея колко тарифни плана има вашия оператор ? Аз не.
Всеки път когато отида да си плащам сметката, учтивия служител пита:
- А вие знаете ли за новия .... (нещо което просто не чувам) ?
Аз отговарям с абсолютно безразличен поглед - Не!
- А искате ли ...
- Не !
Служителя тук вече е абсолютно объркан и дори се чувства леко обиден. Не искам да бъда груб, просто не ме интересува какви други тарифни планове има. Та аз едва успях да избера този.
Нарочно го правят, чакат ни в офисите си като алигатор - антилопа в близост до езерото. Знаят, че рано или късно ще се върнем за да пием вода и те търпеливо стоят точат зъбки за да може в правилния момент да изкочат да ни захапят за вратовете.

Имам чувството, че имат хиляди планове и никой, ама никой не може да ми каже кой е най-добрия, защото те били направени така че да ми пасват на мен. Ако започна да разглеждам всеки един от тях за да избера кой точно ще ми е най-полезен, ще трябва да отделя цял ден, за нещо което нито ми е интересно, нито имам каквото и да било желание да правя.
А да, и след 3-4 месеца ще излеже нова "гореща оферта", която в главата на някой гении ще ми се струва неустоима, но пък.. представете си - "Не ме интересува".

Аз го приемам така, ако отделя достатъчно внимание за да избера абсолютно-утимативно-невероятния план, който е направен да ми пасва по-добре и от дънки Levis, може би (хипотетично), ще спестявам по 10-15% от месечната си сметка. Не искам, плащам си данъка за да бъда незаинтересован.

"Един оператор - един телефон, един градски разговор - един импулс, един импулс - X стотинки" ще бъде новата ми мантра отивайки следващия път да си платя сметката.

Радикален

Има два вида радикалисти - едните, които са умрели заради идеята за която са се борили и другите, които са доживели старини за да се отрекат от нея или от методите си.
Първите са ясни, те са останали в историята или като герои или като терористи.
По интересни са втория вид.

Един отявлен пример е Чарлз Дарвин. Някой да не е чувал за него ? Бягайте обратно в училище ако не сте.
Човека създал теорията за еволюцията, изказал абсурдната идея, че човека е произлязъл от маймуната и преобърнал представите на човечеството за заобикалящия ги свят. Възхваляван от мнозина и анатемосан от църквата. Бунтар или просто учен. В края на живота си, "пред портите на ада", той се отказва от всичките си трудове и се обръща към бога. Колко от вас са чували за него като за вярващ ?

Чували ли сте за Earth Liberation Front (буквален превод - фронт за освобождение на земята)?
И да не сте, лесно ще си представите картинката - спокойно мога да я нарека организацията дала на света еко тероризма (както го наричат повечето хора) или просто радикални природозащитници. Един от "елфите" (ELF - elves) Daniel McGowan e арестуван и осъден на 7 години затвор. Наскоро четох интервю с него, в което се отрича от всички противообществени методи, които е използвал борейки се за каузата си и убеждава всички негови последователи да не прибягват до подобни действия.

Късно, вече е пуснат духа от бутилката.

Да уточним някои неща. За да си радикален трябва да си позволиш сам на себе си да си глупав. Да не се интересуваш как се е стигнало до сегашната ситуация, а чисто и просто да си кажеш, че не си доволен от отговорите, които получаваш и да тръгнеш да търсиш собствена истина.
Колкото повече се вглъбяваш в търсене на отговори защо системата работи така или защо в момента е такава, толкова повече я разбираш и примирявайки се започваш да ставаш част от нея.
А всъщност въпроса, който трябва да задаваш не е "Защо системата е такава ?", а "Защо системата не е такава както искам?".
И ако трябва леко да перефразирам - единствено хората позволили си глупостта да зададат този въпрос и позволили си глупостта да си повярват, че могат да променят нещо, са хората, които наистина са успели да го направят!

Странното е, че май само младите си позволяват тази групост. Сякаш с годините хората улягат и се връщат в рамките на общоприетото, но все пак много от улегналите старци са останали в историята с младежките си лудории.

Не е важно какво е станало с Дарвин преди смъртта му, важно е, че никъде по света учениците няма да учат, че сме потомци на Адам и Ева. Не е важно, че McGowan се отрича от методите си, важно е че вече всички са чували изрази като "природозащитници", "права на животните", "еко активизъм" и т.н. и т.н.

Наскоро четох в един блог (май беше по повод закриването му), че не всичи мисли си заслужават да бъдат споделени. И съм напълно съгласен, но ...
Според мен не е важно да търсиш обективната истина, важно е да търсиш отговора на конкретния въпрос, в конкретното време, зададен от конкретния човек.
Важно е да търсиш необмисления и глупашки импулс, който може да донесе промяна.
Дори в момента се опитвам да пиша този пост набързо и да го публикувам веднага, защото осъзнавам, че всяка дума, която съм написал след дни, а може би часове, ще ми се струва абсурно глупава.

Ако днес някои мои идеи ми звучат логични, никой не знае дали утре няма да се обърна към бог и да се отрека от всичко.
За това се опитвам да хвана "радикалния" импулс, защото за мен това може да не е истина утре, но не значи, че е лъжа днес.

Малко хипария

Ето една песничка, която ми навява такива спомени, че направо ...



Roll your cigarette, sit back and relax ! :)

Ей така ...

Не съм писал от бая време и за разлика от Mrasnika, който вече пише месечни постове, аз ще се опитам да пиша поне на половин месец :)
И за да спазя тоя принцип ще драсна нещо "ей така" :)

В IT света неща бол, Google най-после пуснаха Chrome за Linux и Mac, макар и още бета. На всичкото отгоре решиха, че и собствена операционна система ще пускат, пак Linux базирана.
Apple пуснаха някакъв нов софтуер за иТелефон, обаче тая година нито следих какво става на MacWorld, нито се интересувах какво правят тия хорица. Не се интересувам вече чак толкова от телефоните им и компютрите им. Компютрите, ясно, там нещата опират до едни пари, дето не ми се дават точно за такива неща. А пък за телефона им, защото тъпото говедце дори и машина за италиански сладолед да му сложат пак ще си остане телефон, не ща да го чувам заради едни младежи, които искаха да им направим една игра за въпросното добиче. Писахме сума време някакво демо. Много го харесаха и повече не се обадиха. Да им се вкисне бирата дано.
Whatever. За Apple, писна ми да слушам за здравословното състояние на Steve Jobs, оставете човека на мира.

upgrade до ubuntu 9.04. Почти безпроблемно, няма драйвери за Ati, да им сера и на тях в устенцата.

Сега ходя по някакви интервюта за работа. Трябва пара, че иначе глад, мизерия, война и ... революция :P Бялата смърт ме чака в хладилника.

Лаптопа ми дрънчи та се къса. Много му е жега, въпреки че е на поставка с допълнителен вентилатор.

Направихме якия трип Пловдив - Бургас - Камчия - Варна - Русе - София - Пловдив за 4-5 дена.
До Камчия на стоп. По тия пътища има големи образи. Спахме в Камчия на палатки. На това море много пясък много нещо, пък водата мокра... пък бирата студена .... ужас !!!
btw, цялото пътуване ми излезе почти без пари.

Официално съм нелегален емигрант с невалидни документи. Превод трябва да си сменя адресната регистрация и да си подновя личната карта. Вече успяха да ме глобят за второто. Тъпи полицаи, кой им е дал право да искат лични карти? За какво въобще са тия лични карти? Всички лични документи трябва да се изгорят ритуално на центъра на всяко населено място.

Прибрах се в Русе малко да се видя с народа. Живи са.

Слушам яко Kyuss и God Is An Astronaut. Втората група скоро я чух за пръв път. Бравос на момчетата.
И Tori Amos, човек, тя е луда.

Лято. Жега. Всички говорят за разни морета, пък трябва яко да се бачка. Много лошо.
Както казваше една бивша съученичка - Тей като стане, все тей става ! :)


П.П. А, изборите минаха, и на тях да им ... майката !
П.П.2 YouTube и Digg спират поддръжката на Internet Explorer 6. Амин ! И на Microsoft ... майката!

Избори в Малка Джангърия

Една напълно измислена история родена единствено в болния мозък на автора (аз). Всяка връзка с реални лица и събития (може би) е случайна.


В едно далечно село насред Родопите, наречено Малка Джангърия живеели сплотено малка група прости селяни, които изкарвали прехраната си с отглеждане на картофи и планински билки. След като миналото лято се включили в политически съюз на съседните села Горна Джагърия и Средна Джангърия у иначе скромните жители на Долна Джагърия се появила един особен вид гордост, от това че вече са прости селяни част от една голяма мултикултурна общност. Пък и далеч по-развитите села членове на съюза им обещали субсидии за да развият картофените си ниви.
Всички в селото били много щастливи от живота си докато един ден не се оказало, че мандата на сегашния кмет - руският възпитаник Альоша Серьожин, е изтекъл и е време за нови избори.
По радио-точката пръв се появил Альоша, който започнал да напомня на съселяните си колко хубав е бил живота им под неговото управление.
Благодарение на собственика на свинефермата, който бил отявлен русофил, Альоша успял да купи половината ефирно време на радио-точката и дори събрал половин кесия жълтици за да се пусне на предплатен план на ТКМД (Телекомуникационна Компания Малка Джангърия) и да увещава електората по телефона.

Грубият полицай (с нежното име) Боцко Боцков издигнал платформа от два пробити варела, турил върху тях нара, на който нощно време спяла тъща му и започнал да крещи по чаршията:
- Не ви ли писна да ви управляват некадърници ! Само една тежка полицейска ръка може да оправи нещата!
И така докато пред двата му изтърбушени варела (щедро дарени от собственика на фурна "Фурната" - Гочо Пекаря) не се събрала малка група недоволни съселяни. Повечето от тях били там просто за да видят гипсирания крак на Боцко, който той счупил предния ден докато гонел прасето по двора, но имало и такива, които просто си мечтаели за полицейско село.

Докато народа слушал в захлас полицая на селото, от другата страна на площада, пред група от трима сакати ветерани от втората световна война и селския идиот Харалампи, нервно тропал с крак и крещял генерал Болен фон Клинкерхофен. Тук е мястото да се отбележи, че той отдавна не бил генерал, защото третия райх се разпаднал преди доста лета, но вероятно заради объркана рецептата, той още си мислел, че войната е в разгара си.
Генерал фон Клинкерхофен крачел наляво надясно и със спорадични крясъци обяснявал на четиримата партийни членове:
- Проблема на Малка Джангърия са преселниците от юг. Те се заселват на другия хълм и...
- Хайл ! - изкрещял Харалампи.
- Не съм довършил! Те се заселват по другия хълм и започват да обработват нивите, които по право принадлежат на вас!
- Хайл ! - повторил Харалампи.
- Чакай не съм довършил! Ние трябва да спрем преселниците и да си върнем властта над селото !
Болен! Победа ! Болен ! Победа ! - започнал да крещи генерала под келявите ръкопляскания на двамата ветерани (тъй като третия бил само с една ръка) и объркания поглед на Харалампи, който се чудел дали е подходящ момент да се провикне "Хайл!".

Точно в края на площада от терасата на втория етаж на имението си наблюдавал събитията княз Симеон Сакскобургебасиготиния. Той бил аристократ, който преди 45 години избягал чак в Красна Джангърия, но след като положението в селото се подобрило, той се върнал с идеята да оправи всички за 800 дни.
На тези избори той не бил много активен, от време на време карал ратая си лепи плакати на спирката и да агитира кърските работници да гласуват за истинската аристокрация.
Сега той седял на терасата си, допивал си 25 годишната кайсиева ракия и си мислел - "За какво е тая лудница, да се занимават будалите, аз си върнах къщата на тате и нивите на дедо, не ми е вече до избори".

Циганчето Маугли Костовистки също решил да се върне в политическата борба. Този път той решил да подходи по изцяло нов начин към агитацията. Купил си веб камера от съседното село и отишъл в читалището, където подредил зад себе си камара книги (грижливо премахвайки всички томове на Карл Маркс и Астрид Линдгрен) и започнал да отговаря на запитвания "по интернета"! Проблема бил само че за да могат съселяните му да задават въпроси и да видят отговорите им, той трябвало да става от едиствения компютър в селото.

През това време в бившето кино, което се помещавало в сградата на читалището, електората си бил събрал Гождоман Али Баба ефенди и обяснявал на гласоподавателите:
- Вижте сега, да ви обясня някои неща. Аз командвам парада. Аз мога всичко.
По времето на Маугли аз управлявах, по времето на Симчо пак аз, по времето на Альоша аз дърпах конците и дори да дойде оня селяндур, който си изгае на старажари и апаши - полицайчето, пак ще правя каквото си искам със селото. Нека да не се заблуждаваме, гласувайте за мене белким си спестя някоя друга пара от подкупи.
- Машала, ефенди ! - отговорили всички в хор.

Докато всички в селото били заети с предизборната дейност едниствено глашатая Иванчо изглеждал отчайващо незаинтересован от събитията. Той шавал из "текейсето" с туба нафта и си повтарял под нос - "Къде оставих кибрита, мамицата ви! Къде оставих кибрита!?!"

За хората, бъдещето и информатиката

Да зададеш въпроса "За какво я уча тая математика?" в началото на първи курс в университета е проява на нетърпеливост. Да зададеш същия въпрос няколко години по-късно е проява на пълно неразбиране на материята.
Да уточня, първо, аз никога не съм бил особено добър по математика, дори имам доста изпити оставени "за като му дойде времето", но дори аз започвам да осъзнавам някои неща за живота. Има още две години

Започнах да си мисля някакви такива неща за живота и информатиката след като в Русе се запознах с двама пияни младежи от Манчестър. Те тъкмо бяха завършили училище и тепърва кандидатстваха в колеж. Когато ги питах какво ще учат и двамата казаха Network Administration (или нещо от сорта, не запомних точно, защото след това започнаха да крещят - hackers and crackers!).

Интересно ми стана защото в България едва ли някъде можете да намерите подобна специалност, при нас има математика, информатика и КСТ, друго ако се интересуваш и се занимаваш сам.
Докато при нас ни учат на нещо и след това ни обясняват за какво ще се ползва, на запад първо им казват какво ще правят и после им обясняват как, защо и т.н.

До сега винаги съм си мислел, че това е слабост на нашата образователна система, но се замислих над една мисъл, че в момента преподавателите учат студентите да работят професии, които все още не съществуват. За тях това е много сериозен проблем защото те специализират нещата. Ако искаш да станеш мрежов администратор учиш едно, ако искаш да станеш desktop програмист - друго, а за web програмист - нещо напълно различно.
При такъв подход, без да задълбаваш в нещата, промяната би била нещо, с което доста трудно можеш да се справиш ако не си запознат с основите.

Точно това според мен се опитва да направи нашата образователна система - преподават основите, преподават начин на мислене, а от там нататък е въпрос на желание и малко интелект да се развиеш и да научиш новите неща. Точно по същия начин по който първо виждаш нещата математически и след това разбираш как се повтарят в информатиката.
Някакъв юноша бледен беше казал, че информатиката е един от най-сложните дялове на приложната математика и посредствените математици е хубаво да си останат просто посредствени математици :)
Далеч съм от мисълта, че нашите университети вадят много по-подготвени и много по-кадърни информатици от западните, все пак всичко е въпрос на хора, ако си посредствен няма значение къде учиш. :)

Важното е да се стремим към самоусъвършенстване, да гледаме напред и да вярваме, че ако нещо е писано да стане, то ще стане по един или по друг начин :)

peace and love brothers \/

@home

Пиша това за тези болни студенти като мен, които учат на другия край на България и не са се прибирали скоро. (тези, които учат извън BG ще ги дразня някой друг път)

Та, да ви осведомя - прибрах се в Русе за няколко дена.
Тука има ядене в хладилника, постоянно, при това без дори да си мръдвам пръстта.
На всичкото отгоре бирата в хладилника е винаги студена и на практика никога не свършва.
Заслужават внимание и двете магически места в апартамента. Едното е коша за пране, хвърляш си дрехите там и след по-малко от 24 часа ги намираш в гардероба си изпрани (при това с омекотител), изгладени и прилежно сгънати !!!
Второто магическо място е мивката в кухнята, след като се наядеш си оставяш чинийте там и те се измиват сами.

Рано сутрин можеш да погледнеш с разнежен и кръвясал поглед по-малката си сестра, да кажеш вълшебната думичка и след 5 минути кафето те чака пред компютъра. При това без да те питат с колко лъжички захар. :)

По пода няма бирени бутилки, чорапи и пияни програмисти!!!

Когато ти стане топло не се събличаш, а пускаш климатика и отваряш студена бира. Когато ти стане студено си обличаш тениска :P

Когато се появи бабката с очилата за да иска пари за входа, не се бъркаш дълбоко с кисела физиономия, а безгрижно се провикваш през рамо "Татеее !" :D
Въобще не те интересува дали тока, водата и интернета са платени. Те просто са - факт!

За да не звучи чак толкова прекрасно ще отбележа и някои минуси.
Примерно когато се прибереш с пияна девойка под ръка в 3 през нощта следват малко неудобни въпроси. Не можеш да пушиш в леглото. Не можеш да си слагаш краката на масата (все пак може и да не те видят). От време на време се налага да изхвърляш чувалите със смет, да оправяш някой друг развален контакт или пък да боядисаш някоя друга врата/стена, но ...
Да не се залъгваме - заслужава си.

Само аз ли започвам да се чудя защо му е въобще на някого да се изнася от вкъщи ?!? Та тук е толкова хубаво ! :)

Linux в страната на десктопите

Едно от нещата, с които особено се гордея е, че родителите и сестра ми в Русе ползват на домашния компютър Ubuntu Linux от доста време (като се замисля, нямаха много голям избор, но това е друга тема).
Не просто го ползват, но и с малко помощ от моя страна се справят доста добре

Миналия weekend направих едно прибиране до родния град и баща ми използва повода да ме помоли да настроя уеб камерата и новия bluetooth usb dongle, който си е купил за да си свърже телефона.
Всъщност за около половин час успях да оправя безжичната мрежа (която също беше дала фира), да оправя драйверите на уеб камерата и да им обясня как се работи с bluetooth. Донякъде бях изненадан колко лесно стана всичко.
Проблема дойде на следващия ден, когато забелязах, че все още са с Ubuntu 8.04 LTSP и реших, че би било хубаво да направя dist-upgrade до последната стабилна версия - 8.10.
Влизам в настройките, указвам да ми показва всички релийзи, пускам updater-а, той ми показва, че има нов release, натискам update и всичко си минава по план.
Рестартирам и ... чудо. Wireless картата не работи, камерата вади 2 кадъра и забива, а bluetooth-а не ще и да чуе за приемане или изпращане на файлове.
Безжичната карта се оправи само с прекомпилиране и реинсталиране на драйверите, но след няколко часа търсене се оказва, че точно за тези устройства има репортнати бъгове, че работят под 8.10.
Оставаха ми 1-2 часа до тръгване обратно за Пловдив, а имах да приготвям багаж и нямаше как да направя downgrade. Сега родителите ми не могат да си ползват джаджите до следващото ми идване в града.

Коментара на леко изнервения ми баща беше : "Това Линукс май ще се окаже голяма бъзикня". Той иска просто да си отвори пощата, да прочете новините, да си прехвърли снимките от телефона, да може да си пусне skype, да пусне камерата и да говори с някой познат, приятел или роднина. И в очите на обикновения потребител една операционна система, която при относително малък ъпгрейд си чупи половината драйвери не струва. Не ме разбирайте грешно, не мисля, че Windows ще се справи по-добре в подобна ситуация, но това е Linux - по-добрата операционна система.

Наясно съм, че това не е проблем на Linux, а на Ubuntu, и че можеше да попрочета някои неща преди да правя dist-upgrade, но едва ли някой би очаквал нещо такова.

Всъщност сега като се замисля, не знам какво искам да кажа с тази история, едва ли могат да се вадят някакви глобални заключения, но най-малкото подобни истории не оставят с добро впечатление. Най-малко Ubuntu, в ролята си на дистрибуцията за desktop потребители трябва да допуска подобни проблеми.
Аз, като един линукс фен, все пак продължавам да съм оптимистичен и чакам 9.04, който ще излезе след 2 месеца, като спасителя на домашния ни компютър. :)


btw, любимото Ubuntu току що успя да "счупи" драверите за wireless картата на лаптопа ми (за пореден път) и ще се наложи да запазя чернова на localhost и да рестартирам за да мога да публикувам този пост.

Съседски взаимоотношения

Днес с единия съквартирант намираме пъхнат под входната врата някакъв плик. Той набързо го поглежда, казва си "Аха, хардуерен спам" и започва да го мачка с намерението да го хвърли, но на мен ми стана интересно и помолих да го видя.
Отварям писмото и първото, което забелязвам, че е писано на ръка и се чудя "Брей, кой е тя спамер мазохист, че да пише такива неща на ръка".
Зачитам се.
Следва писмото, преписано едно към едно (нямам скенер), с оригиналния правопис, пунктуация и т.н.
бележка: "Паскалев" е конкретния съквартирант.

Паскалев,
Търсих Ви, няколко пъти, да си поговорим, така и не можах да Ви намеря. Когато днес 13.02.2009г. бяхте във входа с мобилния говорихте после изчезнахте. Пак не можах да поговоря с Вас.
И така:
Имам оплаквания от Вас и оргиите, които правите късно през ноща до ранна утрин.
Мисля, че това нее дискотека за шумни събирания, а дом за почивка.
Предупреждавам Ви че тук има болни хора и малки деца и с това трябва да се съобразява всеки, който влезе да живее тук.
Шум от ремонти в определено време може, но оргии не какъвто и да е поводът.
В този блок от 40г. живеем хора с които работехме и всеки от нас знае как трябва да се държи има общинска наредба и наш вътрешен правилник, който ние спазваме и който го нарушава отива в плицята, какт скор едно момче от 1 етаж.
Прошка няма не го вземайте, като заплаха, а все още приятелско предупреждение.

Уважавали сме се досега, нека така бъде и за в бъдеше. Има места за шумни събирания - не тук.

Домоуправител: (подпис)
Зл. Йовчева

"Комунизма си отива ..." - да бе, да, не вярвам.

Само да уточня, че нямам идея какво точно разбира конкретната г-жа домоуправител, но ние оргии не сме правили ! От една година се опитваме да направим, но до сега не сме !!! :D

Как така не са успели да ни намерят е много сложен въпрос, тъй като винаги има някой вкъщи, но ...

Тъпото е, че ние не сме и предполагали, че вдигаме чак такъв шум. Петък/събота се събираме да пием по някоя бира, да играем някоя игра и да послушаме музика, не сме правили някакви диващини.
Важното е, че г-жа Йовчева в ролята си на турбо-мега-ултра шеф/домоуправител може да изпраща такива "официални" съобщения и да ни плаши с отнемане на партийното членство.
Не могат да дойдат и ни кажат, че им пречим с нещо, а трябва да ни плашат с полиция, баси "Прошка няма"! Представяте ли си!

Намерих женицата, която както очаквах се оказа бе възрастна дама, извиних й се учтиво, казах и че не сме предполагали, че вдигаме чак такъв шум, обещах да не пускаме повече музика след 10 и я помолих възможно най-уважително да ни съобщава ако я притесняваме с още нещо.

Reflection

So crucify the ego before it's far too late
To leave behind this place so negative and blind and cynical
And you will come to find that we are all one mind
Capable of all that's imagined and all conceivable
Just let the light touch you and let the words spill through
Just let them pass right through, bringing out our hope and reason.

Before we pine away.

За бунтовете, анархията и гърците

Напоследък разни хора ми задават разни въпроси за бунтовете в Гърция, как така хората чупели и опоражавали всичко и се биели с полицията.
Някои хора (измежду които и аз) смятат, че днешната система се е провалила отдавна и единствения начин да се променят нещата е да унищожим всичко и да започнем отначало.
Destroy 2000 years of culture !

Едно българско групе преди време изпя:

да пуснем бомба, да решим проблема,
да покажем на света коя е грешната система.
Невинни жертви, масов гроб,
това е цената за мир и любов!

Не очаквам да се съгласите, аз съм радикален и се гордея с това!

Истината за Дядо Коледа мили чавета!

Четейки новините из нета, намирам следното Уволниха учителка, "светнала" деца, че няма Дядо Коледа.
Тази информация ме наведе на някои лоши спомени от моето детство. Имах тежко детство и за това смятам да съдя родителите си. :D

Най-лошото, нашите никога не са си давали зор да ме убедят, че има дядо Коледа. Първо ми обясняваха някакви неща за някакъв белобрад тип, който носел някакви подаръци по коледа, но пък тоя явно беше много тъп, защото никога не уцелваше каквото искам. На всичкото отгоре родителите ми не бяха положили никакви усилия да синхронизират версията си бабите и дядовците. То не бе дядо Коледа, дядо Мраз и т.н. Всяка година различна история, всяка година различни персонажи. Не ти трябва много умствен потенциал за до проумееш истината.
На всичкото отгоре зле маскирания "дядо Коледа" беше семеен приятел. На какво прилича това ?
Даже бяха забравили да споменат най-хубавата част с елените и ... Снежанкаа ! :D

Сещам се една прекрасна коледна история, когато на някого му беше хрумнала гениалната идея да ми каже, че писмото до дядо Коледа трябва да бъде написано на лист хартия, който след това да се сгъне като самолетче и да се хвърли в двора, където оня дебелия щял да го намери. Скъпи родители, не звучи чак толкова зле, но напрактика наистина е "чак толкова зле". След като го хвърлих навън доста бързо и може да се каже насилствено ме прибраха обратно вкъщи, защото исках да видя как дядо Коледа го взема. Малко по-късно баща ми изчезна някъде. Това е нищо, сега истинската трагедия, бях си "поръчал" конструктор Lego, а получих стар руски фотоапарат "Смена".
Кажете сега, не трябва ли да ги съдя ?
(няколко години по-късно подарих същия фотоапарат на сестра ми за рожденния ден, хи хи хи :D )

След като ми казаха официално, че няма дядо Коледа, няколко години подред на 25-ти сутринта ставах рано за да гледам под елхата, където естествено намирах само нападали иглички. Даваха ми подаръка на ръка. Не разбирате ли, губи се цялата идея !

Други коледни подаръци (чиста гавра) бяха:
- старо соц радио Siemens, което хващаше само радио "Христо Ботев"
- чорапи. Баси !
- сапун и шампоан (това някакъв намек ли е?)
- пуловер (оплетен от баба ми) - извинявай бабо, много беше готин, ама не пасваше много на модата по онова време

Като за финал. Деца, знам че отдавна сте прозряли семплия опит да ви заблудят, че има някакъв дебелак с елени, който се прави на много добричък някъде към края на декември. Слушайте сега, недейте да вдигате врява, а съвсем хладнокръвно симулирайте, че нищо не знаете. Така ще можете да откачите още 2-3 години с подаръци на аванта. Все още имате шансовете плана да успее. Я пробвайте като 20 годишни да поискате нещо от дядо Коледа !

15 годишен младеж засрелян от полицаи

15 годишен младеж (според някои медии 16) е бил застрелян от полицаи от упор. Тази информация беше разпространена из медиите, но подбробностите останаха в тайна, повече се обърна внимание на последвалите бунтове.
Според dnes.bg младежът е бил въоръжен с камъни, според Hurriyet DailyNews дори е носил в себе си коктейли Молотов, в САЩ сигурно новината е била предадена като "20 годишен анархист сериен убиец нахълтва в полицейско управление с напалм".
Реално младежът не е бил въоръжен с нищо. Полицай е стрелял от упор в сърцето му, качил се е в патрулката и е изчезнал, оставяйки момчето да лежи на паважа. Свидетели е имало много. Срещу полицая е повдигнато обвинение в предумишлено убийство (или както там е термина).

Реакцията, вижте я сами:







Поздрав с Atari Teenage Riot - Your uniform does not impress me !

Ето тук можете да прочетете какво всъщност става.

снимки: БГНЕС

За галактиката, Colour Haze, Jimi Hendrix и LSD-то

Седя пия Каменица тъмно, слушам Colour Haze и се сетих за писмото, което пратих тази сутрин преди да отида на лекции на един младеж, който емигрира в Германия:

След като не успях да се свържа нито с НАСА, нито с руската космическа
програма и в продължение на 2 часа безуспешно се опитвах да спра на
стоп летяща чиния за да мога да напусна тъпата планета, се прибрах
обезкуражен вкъщи. Тъкмо си правя кафе, сядам пред компютъра и
ми се обажди по телефона Джими Хендрикс. Обясних му какъв ми е
проблема и той каза, че имал решение, но трябвало да те взема и тебе.
Каза да донесеш от Германия плоча на Colour Haze, аз да намеря
грамофон, а пък той цял да вземе LSD за всички. Знаел някакво готино
местенце без много хора, където сме можели да се съберем и да
"попътуваме".
Кога ще можеш да донесеш плочата, че не издържам вече на Земята ?

the message is lost ...

HOWTO scrapPC

Това няма да е точно ръководство, по скоро разказ за група nerd-ове и изобретелността (или липсата й) в програмистките среди. :)

Преди около 6 месеца си купих половин компютър с идеята, че когато ми останат пари ще го сглобя напълно. Как се купува половин компютър - купувате цял и със съквартиранта си си делите частите и съответно парите. Та, тогава за 150 лева получих - кутия, дъно (няккво интелско с вградена видеокарта, lan, sound и т.н), процесор - Intel Celeron 3,2 GHz, CD-ROM и флопи. От тогава, вече 6 месеца събирам пари за RAM и хард диск. Трудна работа :)
Снощи пристигат на гости двама младежи, единия с лаптоп, другия без (това е важно уточнение). Решаваме, че ще играем Need For Speed. Богатият ми съквартирант (Владо) тъкмо е взел заплата и плана е NFS и бира. Не звучи зле, а ?
Както си седя на лаптопа и чакам да пристигнат всички, Владо се обръща към мене и пита:
-Колко струва 1GB RAM DRR2?
-25-30 лева някъде.
-Хайде да отидем да купим?
-Добре.
В 6:45 скачаме в един VW Passat и отпрашваме към компютъропродавницата за чаркалаци.
(btw, на това момче не трябва да му дават да слуша system of a down в колата, най-много Роси Кирилова.)
Нахълтваме в магазина, взимаме 1GB DDR2, минаваме и вземаме един стар 14" монитор DELL и се прибираме.
От стария ми компютър Compaq вземаме и двата 3GB хард диска Quantum Fireball и няколко часа по късно вече имаме напълно работеща система с Windows XP на единия хард и чакащ инсталация на NFS втори.
Както и да е, не успяхме да съберем NFS Most Wanted Black Edition на 3gb хард, няколко мегабайта не ни стигнаха, но все пак играхме Counter Strike до сутринта. :)
По интересната част, знаехме че компютъра ще бави много заради старите дискове, но не очаквахме да е чак толкова зле. Чак тая сутрин реших да проверя спецификациите на двата харда. Quantum Fireball от 1996-та година, теоритично възможна максимално възможна скорост на пренос на данни - 33 MB/s, максимално постигната в лабораторни условия - 31 MB/s (според wikipedia съвременните дискове поддържат скорост 74,0 до 111,4 MB/s). При положение, че и двата са на по 12 години и аз съм им поне 3 или 4-ти собственик, е цяло чудо, че само единия плюе лоши сектори.
Това ScrapPC се държи сравнително добре, като се има в предвид скоростта на дисковете, само трябва да се внимава с торентите, че като ги изтървем и като развият голяма скорост машината се рестартира :D
Докато не си купя диск произведен в това хилядолетие ще продължавам да цъкам с тези - все пак става за CS и музика :)

Защо обичам Wikipedia

Днес за пореден път забелязах един интересе феномен.
Седя и чета книжка за Ubuntu и изведнъж се сещам, че на дисковете, които получавах пишеше адрес на подателя Isle of Man. Никога не съм търсил какво е това, но сега ми стана интересно и реших да проверя. Isle of Man e остров между обединеното кралство и Ирландия, който има много странен статус на полудържава полузависима от кралицата. Стана ми интересно, че на герба им има изобразен трескелион, тоест три бягащи крака излизащи от една точка(и аз си нямах никаква идея какво е това). Този знак пък бил измислен от древните гърци като герб на Сицилия. По-късно сицилиански завоеватели пристигнали на острова на Isle of Man и ... останалота е ясно.
Да, обаче този трискелион се използва в момента от неонацистки групи в силно стилизирана форма. Я, че кои са тия групи дето го ползват?
- Защо се подсмихваш ? - пита съквартиранта ми.
- Гледам Гьоринг и Хес по време на Нюрнбергския процес, някой е намерил документални кадри и ги е направил на gif-че!
В този момент, сякаш се събуждам от хипноза и се замислям - "Как се стигна до това, че чета за Нюрнбергския процес?"
Чакай, чакай, четях за Ubuntu!

Снимката е взета от ... познайте ! :P

За протеста

Напротестирахме се. Видях доста известни и не чак толкова известни личности. Измежду Богомил Шопов и Йовко Ламбрев, някакси се беше промъкнал Боян Расате заедно с още една голяма група ... да ги наречем "националисти", въпреки че според мен тази дума не им подхожда много.
Пристигнах в 10:30 на централна ЖП гара и тръгнах пеша към мястото, където трябваше да се съберем. Още някъде край ЦУМ започнаха да се чуват някакви викове. След като завих зад ъгъла видях група "строени" младежи да "маршируват" с български знамена в ръце. Реакцията ми - Брей, к`во става тука ! След като видях символа на рода Дуло върху знамената си казах - Мамка му, к`во става тука ! :D
Продължих да вървя към мястото на срещата следвайки младежите, като по пътя успяха да ми набутат в ръцете някакъв псевдонацистки вестник и брошура, на която една ръка с протегнат показалец бърка в едно око върху пирамида! Отдолу седеше култовия надпис "Да бръкнем в окото на Биг Брадър" :D Тия какво си мислят, ще се борят с масоните или какво ? :D
Пристигайки в градинката видях група 30-40 човека скинарчета и 30-40 човека анархисти. В този момент си казах "Край, те тия се убиха тука и ще провалят протеста!".
Имаше единствено леки пререкания с някои хора искащи знамената да бъдат свалени. Тогава Боян Расате, като истински водач взе един мегафон и произнесе следната прочувствена реч (цитирам по спомен) :
"Ние не сме политическа организация " ... бла, бла, бла ... "използваме тия знамена законосъобразно. Тези анархисти, хомусексуалисти и цигани искат от нас да свалим знамената, но ние няма да свалим знамената". (Тавтологията е запазена от оригиналната реч :D ). Какво ораторско майсторство дами и господа! И да знаете анархист, хомосексуалист и циганин са синоними.
Последваха бурни освирквания.
Както и да е. До кюфтеч, за моя радост, отново не се стигна.
Окачихме едно дърво с мишки и клавиатури.
Странното е, че по време на шествието един от "националистите" разговаряше с една доста по-възрастна жена.
Тя: Свалете знамената, не искам да вървя под вашия флаг!
Той: Аз нося този флаг само над моята глава.
Тя: Но вие окупирате протеста. Това е срамно!
Той: Не мисля, че е срамно да нося българския флаг.
От целия разговор се разбра, че тя (както и голяма част от останалите присъстващи) бяха огорчени и разочаровани от неонаци присъствието. Младежът пък (съвсем очаквано), отговаряше с френетичен поглед, твърда убеденост и с ужасно неуместен патос.
Шествието беше подредено по много странен начин. Отпред редовите граждани, зад тях сплотена група националисти с български знамена и зад тях сплотена група анархисти с знамена на ФАБ (федерация на анархистите в България).
Въпреки всичко мисля, че се получи долу горе нормално.
Хората бяха доста по-малко отколкото очаквах. На анархистите и на нацистите не им беше там мястото, можеха да дойдат като обикновени граждани щом наистина им пука, вместо да се изсипват със знамената и т.н. Интересното е, че имаше анархисти от Словения ?!?
Все пак "културното ядро", състоящо се основно от блогъри, беше там и се постара всичко да премине според плана.
Погребахме конституцията. Богомил Шопов каза няколко думи на събралите се и повечето потеглиха да си ходят. Аз лично на тръгване чух отново няколко националистически викове, явно Расате пак надъхваше хората си. Този път реших да не си правя труда да се обръщам.
Да се надяваме, че ще има някакъв обществен отзвук и някой ще забележи, че става нещо.

PS. Б. Шопов сподели, че Microsoft е любимия му ... производите на хардуер :P

Свобода, а не страх!

Искам да се отбележи, че съм станал в 6 часа сутринта.
Хващам си влака след малко и към София.
Ако събота сутрин се събудите към 9-10 и още с гориливи очи четете този блог, изпивайте си кафенцето и 11 часа идвайте тук.

Свобода, а не страх !

Сръбски хеви метъл и кебапчета на скара

Както миналата година по това време отново започва процеса по изселзване на български граждани за ... някъде на по-добро място.

Преди време осъзнах, че имам приятели и познати и в Америка, Канада, Англия, Дания, Кипър и Испания. Сещам се само за една песен на Камен Воденичаров, в която се пееше "Аз съм тук, не съм избягал". Всеки път когато я чуя ми иде да кажа "И каква файда ?".

Няма какво да казвам. Нищо не се променя. Всичко е личен избор и аз не търся обяснение от никого.

Не ни забравяйте, както ние няма да забравим вас.

Чао, Теди !

Аз мразя БДЖ

Понеже съм студент и имам намаление за пътуване в БДЖ ми излиза 2-3 пъти по евтино да пътувам с влак вместо с автобус. На каква цена ?
До скоро много се радвах на БДЖ защото вътре можеше да се пуши, като се схванеш от стоене може да станеш да се разходиш, има спални вагони и т.н. Какво е положението сега. По линията Русе - Пловдив има само 1 вагон, който независимо от деня, в който пътувате е винаги пълен. Забраниха пушенето защото им излиза по-евтино от това да купят пожарогасители. Спряха спалния вагон за Русе. Дори не искам да влизам в темата за неработещото осветление и парно и незатварящите се прозорци.

В този един вагон, който е предвидено да пътуват всички по линията Русе-Пловдив обикновено е фраш. Преди се радвах защото дори да няма спален вагон, винаги имаше място поне да си опъна някъде краката и да дремна 2-3 часа през 8 часовото пътуване. Особено по празниците може да забравите за някакъв подобен лукс.

БДЖ са на път да се превърнат във втория световен символ на борбата срещу тютюнопушенето след подводниците. Представете си един средностатистически пушач, той пуши по 20 цигари на ден, 8 часа спи, значи се падат по 10 цигари за 8 часа. Пътят по този маршрут е точно толкова. Явно някой в БДЖ си мисли, че с глоби ще намали на половина дневния прием на никотин и пътниците ще се радват. Нека си го кажем в очите, има ли въобще някой който вярва, че пожарите са причинени от цигари? Във влаковете няма елементарни мерки за противопожарна безопасност, пушачите са им виновни.
Тук нещата опират малко и до култура на пушачите, не може при положение, че има непушачи в купето да им димиш. Няма да ти се счупят краката ако излезеш в коридора. Но сега и това не мога да направя. Дори не искам и коридора, ако може пространството между вагоните или ако щете направете кенефа на последния вагон пушалня.
Вече имам 4 официални предупреждения (снощи даже ми записаха данните) и 1 глоба и нямам намерение да спра да пуша във влака. Не правя нищо лошо и не преча на никого, да ме глобяват колкото си искат.

Снощи понеже подозирах, че няма да мога да спя в нощния влак си взех книга, при това доста дебела за да съм сигурен, че няма да я свърша преди края на пътуването. Влизам в единственото купе, в което имаше по-малко хора и виждам, че лампата не работи. Четох около 1 час прав коридора. Към 2 часа реших да спя. Парно няма, температурата в купето е около 5 градуса. Облечен с 2 пуловера и още един метнат върху краката ми мръзнах цяла нощ. Мината година се е случвало декември месец да пътувам от Стара Загора до Велко Търново без парно. В международния "бърз" влак Букурещ - Солун пък вратата не се отваряше, а прозореца не се затваряше - да, декември месец.

Започвам инициатива "Аз мразя БДЖ", даже вече има и нещо като лого. Ако успеете да измислите по-добро и по-оригинално лого, черпя бира :) Това го направих набързо и леко нескопосано, но според мен е идейно и достатъчно ясно показва идеята. :)