За протеста

Напротестирахме се. Видях доста известни и не чак толкова известни личности. Измежду Богомил Шопов и Йовко Ламбрев, някакси се беше промъкнал Боян Расате заедно с още една голяма група ... да ги наречем "националисти", въпреки че според мен тази дума не им подхожда много.
Пристигнах в 10:30 на централна ЖП гара и тръгнах пеша към мястото, където трябваше да се съберем. Още някъде край ЦУМ започнаха да се чуват някакви викове. След като завих зад ъгъла видях група "строени" младежи да "маршируват" с български знамена в ръце. Реакцията ми - Брей, к`во става тука ! След като видях символа на рода Дуло върху знамената си казах - Мамка му, к`во става тука ! :D
Продължих да вървя към мястото на срещата следвайки младежите, като по пътя успяха да ми набутат в ръцете някакъв псевдонацистки вестник и брошура, на която една ръка с протегнат показалец бърка в едно око върху пирамида! Отдолу седеше култовия надпис "Да бръкнем в окото на Биг Брадър" :D Тия какво си мислят, ще се борят с масоните или какво ? :D
Пристигайки в градинката видях група 30-40 човека скинарчета и 30-40 човека анархисти. В този момент си казах "Край, те тия се убиха тука и ще провалят протеста!".
Имаше единствено леки пререкания с някои хора искащи знамената да бъдат свалени. Тогава Боян Расате, като истински водач взе един мегафон и произнесе следната прочувствена реч (цитирам по спомен) :
"Ние не сме политическа организация " ... бла, бла, бла ... "използваме тия знамена законосъобразно. Тези анархисти, хомусексуалисти и цигани искат от нас да свалим знамената, но ние няма да свалим знамената". (Тавтологията е запазена от оригиналната реч :D ). Какво ораторско майсторство дами и господа! И да знаете анархист, хомосексуалист и циганин са синоними.
Последваха бурни освирквания.
Както и да е. До кюфтеч, за моя радост, отново не се стигна.
Окачихме едно дърво с мишки и клавиатури.
Странното е, че по време на шествието един от "националистите" разговаряше с една доста по-възрастна жена.
Тя: Свалете знамената, не искам да вървя под вашия флаг!
Той: Аз нося този флаг само над моята глава.
Тя: Но вие окупирате протеста. Това е срамно!
Той: Не мисля, че е срамно да нося българския флаг.
От целия разговор се разбра, че тя (както и голяма част от останалите присъстващи) бяха огорчени и разочаровани от неонаци присъствието. Младежът пък (съвсем очаквано), отговаряше с френетичен поглед, твърда убеденост и с ужасно неуместен патос.
Шествието беше подредено по много странен начин. Отпред редовите граждани, зад тях сплотена група националисти с български знамена и зад тях сплотена група анархисти с знамена на ФАБ (федерация на анархистите в България).
Въпреки всичко мисля, че се получи долу горе нормално.
Хората бяха доста по-малко отколкото очаквах. На анархистите и на нацистите не им беше там мястото, можеха да дойдат като обикновени граждани щом наистина им пука, вместо да се изсипват със знамената и т.н. Интересното е, че имаше анархисти от Словения ?!?
Все пак "културното ядро", състоящо се основно от блогъри, беше там и се постара всичко да премине според плана.
Погребахме конституцията. Богомил Шопов каза няколко думи на събралите се и повечето потеглиха да си ходят. Аз лично на тръгване чух отново няколко националистически викове, явно Расате пак надъхваше хората си. Този път реших да не си правя труда да се обръщам.
Да се надяваме, че ще има някакъв обществен отзвук и някой ще забележи, че става нещо.

PS. Б. Шопов сподели, че Microsoft е любимия му ... производите на хардуер :P

Велико Търново - студ, сняг и големи баири

Те т`ва Велико Търново е голям айляк. След запоите около Open Fest, неделя сутринта докато си пиех кафето Деница зададе гениалния въпрос: "Защо не дойдеш до Търново да пием по бира?"
Чийто гениален отговор изплъзнал се неволно от махмурлясалата ми уста беше:
"Ми що пък не !". :D
Така няколко часа по късно пътувахме заедно във влака. Пристигнах и първото нещо, което видях от Велико Търново беше един дълъг, стръмен и направо безкраен баир, водещ към общежитията. Още същата вечер се с срещнах представителна част от студентското съсловия в града. Доста приятен младеж с къси гащи и тениска "RAKIA - connecting people", сновеше между общежитията при температура 7 градуса. Все пак решиха, че не е добре да опознавам толкова от рано с тази hardcore страна на студентския живот и за това се смъкнахме до бар "Улицата". Много приятно заведение, пускат рок и сервират студена бира, какво може да иска повече човек. Обсъждахме, че това е цивилизованата версия на нашенския Митак. Видях и първия си сняг за тази година, който успя стабилно да ме измокри, а "лекия" ветрец му акомпанираше доста успешно.
На връщане, в отговор на моето показване на стария град в Пловдив (от терасата на блока), Ден ми показа Царевец от съседния хълм, където се намира университета им. Разбирам я, това до някъде ми го прости, но още й е трудно да преглътне, че прекръстих античния стадион на амфитеатър. :D
Като цяло града много ми хареса, страшно красиво е, сякаш къщите са наслагани една върху друга, някакво неномално е.
Отделно ние успяхме да си направим шоуто, както казва Деница, "много могъщо" :D
Няма какво да разказвам, който дошъл, дошъл, останалите да дойдат следващия път. :)
Страшно много съжалявам, че в момента нямам фотоапарат защото определено имаше какво да се снима. За сега мога да снимам едиствено с мобилния, чиято 1.3 мегапикселова камера, прави супер снимки, но само при идиално осветление и без много движещи се предмети, а аз рядко излизам навън по светло.

Ето че дойде време и да напишем какво стана на Open Fest 2007. Този път реших, че трябва да се гледа какво става и в София, така или иначе вече ми е доста по-близичко - някакви си 130 километра. Та останах доста доволен от това, което видях и чух. За съжаление не можах да присъствам на всички лекции, но това, което видях беше cool. Успях да закарам две девойки с необременени мозъци с мен за да ги вербуваме за open source каузата. Лекциите с по-обща насоченост като Free Software as Social Innovation и Free Software business models дори им харесаха. На мен лично най-полезна и най-интересна ми беше лекцията за Selenium (безмилостно тестване на уеб приложения). Просто до сега не бях срещал подобен софтуер и съвсем скоро мисля да го пробвам, би трябвало да ми спести доста работа. Лектора ми се стори голям пич и то май не само на мене. Най-големия фън беше когато Internet Explorer заби няколко пъти и накрая отказа въобще да тръгне. Класацията за най-весела лекция убедително се печели от Божидар Бацов и лекцията му "Програмиране с Mono под GNU/Linux". Въпреки, че лекцията беше доста интересна и научих доста нови неща, на г-н Бацов просто не му беше ден. Първо 15 мин. се "бори" с проектора, след това имаше проблеми с презентацията, по едно време ми се стори, че GNOME му прави проблеми, но определено най-големия смях беше когато предварително подготвена програма от типа Hello World изплю грешка. :D Все пак мисля, че лекцията беше интересна.
Подобаващо за OpenFest вечерта поляхме здраво както може би вече сте прочели по-долу.
Каквото и да си говорим Open Fest в София е доста по-готин. Това ми напомня, че след около 2 седмици май ще си видим на фест в Русе.
За съжаление тази година не можах да помогна много с организацията, най-вече защото се преместих да живея в Пловдив, та ще видим какво са направили Красо и Ruse LUG.

Невероятните приключения из българските железници

Тази нощ изживях нещо невероятно пътувайки с БДЖ. Имах много прост и добър план, хващам нощния влак Пловдив-Русе, лягам да спя и се събуждам в Русе. Уви, съдбата или по скоро БДЖ бяха срещу мен. Още на гарата ме осведомяват, че има "леки" промени в маршрута, но моя ентусиазъм е несломим - "Я па че си одим на село". Качваш се във влака за Варна, жега, пътуваш 2 часа до Стара Загора и там се прекачваш на влак за Велико Търново. Дотук нещата не звучат чак толкова зле, но пък се оказва, че сме уцелили единственото купе без парно. Естествено този факт се установява едва когато слизаме. Щяхме да умрем от студ, но и това се преживява. Във Велико Търново се натикаваме в две мизерни автобусчета, като естествено "бойните" баби не пропускат да ти вкарат някой лакът в хълбока, а шофьора на автобуса пред нас постоянно дава газ явно с цел да опуши тълпата зад него. Така смърдеше на нафта, че ми се насълзиха очите. Влизам в автобуса с последни сили, премръзнал, оритан, облъскан и отровен. Автобуса ни закарва до Горна Оряховица, където пак се качваме на влак, който успява след 2 часа да докара, каквото е останало от нас, до Русе. Това беше "най-култовото" ми пътуване с нашите прекрасни Български Държавни Железници. Навявя ми весели спомени за времето когато спах на гарата в Дулово заради малко снежец, който обаче беше успял да разбие цялата организация на железниците. Или пък как предния път като пътувах за Пловдив хорицата просто забравиха да ни прекачат и един самотен вагон стоя 3 часа на гарата в Стара Загора.
Както и да е, преживява се, след 2 дена ще се връщам в Пловдив и пак ще ми наложи да се позабавлявам с БДЖ. Важното е, че сега съм си в Русе и довечера ще става джамбуре :P

edit: Връщането беше още по-забавно, с международния влак Букурещ - Солун през София, където вратата не се отваряше, а прозореца се отваряше сам. Във влака от София до Пловдив, прозореца не се отваряше, но за сметка на това вратата се отваряше сама и нямаше парно. Живота е cool. Голем град, големи хора.

Sheep in the big city - Пловдив майна

Преди часове започна втория ми ден като гражданин на Пловдив. Настаних се в моята скромна кочинка и за сега е няккво фън. Днес трябва да пристигнат и другите двама съквартиранти и да вземем да подредим. Има много неща за разправяне ама това ще стане едва когато успеят да прокарат интернет. Аз си взех 200MHz-овия звяр и още чакам да оправят лаптопа.
Има панаир обаче аз не съм убеден, че ми се дават 6 кинта само за да се разходя и разгледам.
Тука трафика е зверски, всеки кара както си му харесва и аз чак не схващам как може да карат така без да се блъскат по 10 пъти на ден. Всеки ден по пътя за моята квартира има по 2 задръствания, сутринта в едното платно, следобед в другото. Все пак живея близо до панаирая, което в такива моменти не е много приятно. Иначе за първи път виждам някой да спира на пешеходна пътека. За разлика от Русе, тук пешеходеца има предимство на пешеходаната пътека. :)
Аз ще бягам защото тук са настроили някаква гадна фонетика и гледам постоянно клавиатурата като идиот и освен това в апартамента ме чака една полугола девойка която си чака закуската и кафето :P

Бого, SEO, save-darina, авто стоп и мешана салатка в Бръшлен

Ако се чудите защо на невероятно тъпите заглавия, които измислям на последък, искам да ви споделя, че просто не мога да пиша само за по една тема и по-добро не мога да измисля. Неккъф хаос се получава. Та ...
Помните ли състезанието по SEO, на което мислех да участвам ? Преди минути прочетох една доста интересна идея тук
На който не му се влиза, накратко: Слагате линк към блога на Богомил "Бого" Шопов с текст яицазимитпо лъгуг. Така му "правите хубаво" за пред google и той печели състезанието. След това дарява 1000 лева на save-darina.org и ... това е. Ако ви харесва идеята - давайте. :)
Второто нещо за което исках да пиша е, че за първи път в живота си пътувах на стоп и беше супер готино. При това е доста евтино ;) Пропътувах само 30 километра, до село Бръшлен русенско, но по-важното е, че стигнах целта си. По принцип не бих тръгнал ей така, сам, с една раница на гърба по магистралата да мятам палци, но обстоятелствата бяха малко по-екстремни. Бях сам на някакъв главен път, а след 1-2 часа щеше да се стъмни и тогава вече положението щеше да е много по-кофти.
Отидох там, хапнахме, пийнахме, денсихме и както винаги не ме оставиха да спя. За това в момента съм леко зле и едвам пиша. Утре сигурно ще оправям правописни грешки. Велик си Мите, само ти можеш да държиш цяла нощ 6 човека будни без да те пребият.
Трето и май последно. Новата ми мания е да накарам 200 мегахерцовия изрод в другата стая да работи като напълно нормална десктоп машина (разбирайте слушане на музика, браузване в интернет, чат, записване на дискове и гледане на филми). Естествено с Linux, естествено без X, ще се опитам да го направя основно на bash с ncurses и framebuffer. За момента съм подкарал музиката и браузъра. Да гледаш картинки в конзолен браузър е супер :) Ако поддържаше и CSS щеше да е убийствено. Филмите тръгват, но mplayer много се задъхва.
Та мисля това да го стартирам като проект за дистрибуция или нещо от сорта. Подробности ще пиша в някой отделен пост. Ако ви харесва идеята, драснете някой ред и може да поработим заедно (Викторе не се скатавай!). Само да вметна, това е единствения ми проект в последната 1 години с некомерсиална цел. Явно много съм пропаднал. Преди малко започнах да пиша някои неща и мога да ви кажа, че удоволствието да пишеш само за себе си е в пъти по-голямо.

Пловдив journey 3

Ходих до Пловдив де се запиша официално като студентин. Е, записах се. За 24 часа отидох и се върнах, като се има в предвид, че пътя в едната посока е 8 часа. :)
В началото мислех, че ще е супер тъпо защотото съм сам и няма да има с кого да си говоря. Още на отиване в купето влезе един 24 годишен пловдивчанин. Разказахме си кой с какво се занимава и се оказа, че човека е еколог и не му се живее тука, ще ходи при роднините в Швеция. Беше много заинтересуван от това, че се занимавам с програмиране и около 2 часа обяснявах принципи на програмирането. :D Той беше така добър да ми каже как да стигна от гарата до центъра и кой автобус да си хвана.
Пристигнах в Пловдив 5:30 сутринта, по това време града силно напомня на Silent Hill :)
Отидох до ФМИ и там срещнах един объркан младеж с още по-объркания му баща.
- Извинете, къде е входа ?
- Ей сегя, ще Ви покажа къде е уе, ходил съм тука на състезания по ИТ. :D
Готини хора, от Нова Загора, бащата бил военен, момчето идва да се записва математика и информатика. Докато младежа беше вътре с баща му си лафихме и той разправя как сина му бил много свит (наследил го от майка си :D ) и на купони само носел пиене (нали бил сервитьорче), та ми се наби в главата култовата реплика:
- И аз му викам, абе не моеш ли да хванеш някоя мацка за задника, бе да еба!
Разделихме се по живо по здраво с надеждата да се видим октомври месец.
Хванах автобусче до центъра и този път пътуването беше два пъти по-дълго - трафика доста се беше засилил за 3 часа. Звъннах на Станислав, бъдещия ми съквартирант от Благоевград. Срещнахме се, ходихме до квартирата да я видя. Готина е, само че за сега е малко гола. Изляхозме и той вика:
- Аре да ходим да пием по бира !
Ей, това е приказка :D Пихме по една бира и полафихме. Тоя човек е master geek.
След това на гарата си лафих 5 мин. с касиеката за влаковете и за това колко имам да пътувам щом съм се записал в Пловдив. Във влака с една възрастна жена от Стара Загора обсъдихме международното положение и бай Тошо. Тя слезе на Стара Загора и пътувах до Горна оряховица с половин циганско семейство (другата половина бяха в съседното купе - много народ :D). Те пък се оказаха от Попово, баба ми и дядо ми са от Сваленик, земляци сме тей да се каже и с тях ръсихме простотий. Те омятаха 2 бири и една бутилка ракия, упорито ме караха да пия, ама аз се правех на малък.
От Горна се прекачих на софийски за Русе, там пък бяха едно турско семейство, които основно бъбреха на турски, ама мъжа като удари 2 ракий започна на БГ. С него пък си лафихме за компютри. Абе фън.

Леле, колко много писах. Просто беше весело в Пловдив.