След first person shooter-а Assault Cube, продължаваме с една стратегия в реално време - Warzone 2100.
Играта е разработена от Pumpkin Studios и излиза за първи път през 1999г., като едва през 2004г. студиото решава да отвори кода на отрочето си. От тогава до сега, разработвана като open source проект, играта стига до версия 2.1.
Историята е следната:
През 2085г. е създадена система наречена NASDA, чиято цел е да предпази Северна Америка от ядрена война. Обаче един ден тази система "изтрещява" и започва първата атака срещу всички по-големи градове по света, а нападнатите страни отвръщат на удара. Така започва световна ядрена война, която унищожава всичко. Вече през 2100г. вие сте в ролята на един от малкото оцелели, член на "Проекта"(The Project), които търсят останки от изчезналите след войната технологии. Събирайки артефакти вие намирате нови знания и можете да подобрявате войската въоражението си и т.н.
За мен, като един заклет StarCraft фен, чийто опит със стратегиите се ограничава с 2-3 игри, Warzone 2100 в началото ми се стори малко странна и нелогична като управление на единиците и строене на сгради, но след няколко часа игра се чувствах в свои води.
Първото, което прави впечатление е, че сградите се достъпват през кръгло меню в долния ляв ъгъл на екрана. От там строите единици, правите ъпгрейди, строите сгради, преглеждате целта на текущата мисия и дори сглобявате собствени единици (да, наистина, за това ще обясня малко по долу). В началото е леко шокиращ факта, как управлявате цялата си база без дори да я виждате, защото в примерно в момента играете мисия да друга карта. Докато убивате гадове по нивата, можете от същото малко меню да строите армия, която да докарвате като подкрепление с въздушен кораб. След като се свикне с това, става много удобно.
В Warzone 2100 има само един енергиен ресурс и това е нефта. Не се налага да събирате минерали, газ, камъни, дърве, риба, джанки и прочее измислени ресурси. Просто намирате нефтен кладенец, построявате oil derrick и power station (която да обработва горивото) и грижите ви по тази част свършват до тук. Не се налага да построявате много работници, които постоянно да се грижат за набавянето на ресурсите, самата сграда oil derrick се грижи за това. За работниците, които в случая представляват камиони (Truck) остава единствено да строят сгради и да ги ремонтират.
Както вече споменах единиците в играта са една от най-силните й страни. След като понатрупате достатъчно артефакти, тоест развиете технологията си, получавате огромен избор от части, с които може да сглобите собствен танк/робот, с който след това да се "биете". Имате базов танк, на който с течение на времето може да слагате абсолютно различни шасита, брони, вериги, оръдия и т.н., в зависимост от това дали искате да получите бърза едница или тежък, но много здрав танк, който да бие всичко наред. Всяка единица трупа опит (experience), което я прави по-добра и по-точна при стрелба. Като цяло играта ви окуражава да не хвърляте безразборно единици в боя (както примерно StarCraft), а да прилагате по-сериозен контрол и да се стремите да ги пазите. Това се оказва малко трудно на практика, поне докато не успеете да се развиете до сграда, която поправя почупените танкове.
Като цяло единиците имат приличен изкуствен интелект, но понякога доста се затрудняват да стигнат от точка А до точка Б през пресечен терен. Като се замисля този проблем се среща при доста подобни игри, но тук наистина е сериозен, понякога се налага да събирате войската от различи ъгълчета по картата.
Навигацията из картата и управлението на единиците е доста приятно с няколко малки изключения. Най-дразнещо е, че не можете да се местите по картата като кликате на minimap-а, нещо с което съм свикнал до голяма степен. Заради това се налага да държите курсора на мишката продължително време в някой край на екрана за да се преместите по картата. Преживява се. :)
Графиката бих казал, че е относително добра. Само трябва да си вдигнете малко видео настройките и играта си изглежда супер. Поддържа се смяна на перспективата както и свободно оглеждане на картата под различни ъгли.
Като цяло играта е доста добра и си заслужава да изгубите бая часове с нея. Аз лично вече започнах :)
Неприятни ефекти са единствено, че от време на време фабриката забравя какви бойни единици вече сте създали и трябва да ги създадете наново за да можете да започнете да ги произвеждате.
Най-хубавото е, че играта ще върви на всяка машина, произведена през последните 10-тина години.
Изключително идейна игра, някои от нещата тук не съм ги виждал никъде другаде. Определено си заслужава да я пробвате, ако харесвате стратегии в реално време, безплатно и свободно !
П.П. Всичко написано тук се отнася само за single player режима на игра. Така и не успях да навия никого да играе с мен за да пробвам multiplayer-а. Ако имате желание за някакво такова nerd-ско изживяване, свиркайте.
сряда, декември 17, 2008
3D игри за Linux: Warzone 2100
Етикети: games, geex, linux, open culture
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар