Убийство по телефона

Малко преди обяд в неделя се звъни у баба ми. Мъжки глас й съобщава, че внучката й (сестра ми) е била в кола, която се е блъснала извън града и в момента е в полицията. След това се обажда разревана девойка, която се представя за пострадалата внучка и й дава телефон, на който да се обадят за да уредят начин да дадат пари и да я измъкнат. В този момент свако ми бил наблизо, разбрал какво става, взел телефона нахранил ги и затворил. Баба ми обаче седи и трепери.
Какво друго й трябва на жена на близо 70 години, която откакто я помня кара на лексотан заради болното си сърце.
След около половин час се прибра сестра ми от църква (започвам да се чудя как съм се пръкнал такъв, в такова набожно семейство).
Както и да е, работата се размина, сестра ми си беше ок, баба ми се успокои и не се стигна до болници, въпреки че е било близо.Предния път се обадили да кажат, че баща ми се е блъснал с колата. Добре че дядо ми се досетил, че я продадохме преди доста време.
Това не е първия или втория такъв случай, не са само моите баба и дядо. След толкова много такива обаждания, след толкова много ограбени и измамени хора полицията продължава да спи и да се почесва по ... тестикулярите.
А преди време се чудех защо един приятел наричаше патрулките - кочини, а РПУ-то - свинарника.