3D игри за Linux: Warzone 2100

След first person shooter-а Assault Cube, продължаваме с една стратегия в реално време - Warzone 2100.
Играта е разработена от Pumpkin Studios и излиза за първи път през 1999г., като едва през 2004г. студиото решава да отвори кода на отрочето си. От тогава до сега, разработвана като open source проект, играта стига до версия 2.1.

Историята е следната:
През 2085г. е създадена система наречена NASDA, чиято цел е да предпази Северна Америка от ядрена война. Обаче един ден тази система "изтрещява" и започва първата атака срещу всички по-големи градове по света, а нападнатите страни отвръщат на удара. Така започва световна ядрена война, която унищожава всичко. Вече през 2100г. вие сте в ролята на един от малкото оцелели, член на "Проекта"(The Project), които търсят останки от изчезналите след войната технологии. Събирайки артефакти вие намирате нови знания и можете да подобрявате войската въоражението си и т.н.
За мен, като един заклет StarCraft фен, чийто опит със стратегиите се ограничава с 2-3 игри, Warzone 2100 в началото ми се стори малко странна и нелогична като управление на единиците и строене на сгради, но след няколко часа игра се чувствах в свои води.

Първото, което прави впечатление е, че сградите се достъпват през кръгло меню в долния ляв ъгъл на екрана. От там строите единици, правите ъпгрейди, строите сгради, преглеждате целта на текущата мисия и дори сглобявате собствени единици (да, наистина, за това ще обясня малко по долу). В началото е леко шокиращ факта, как управлявате цялата си база без дори да я виждате, защото в примерно в момента играете мисия да друга карта. Докато убивате гадове по нивата, можете от същото малко меню да строите армия, която да докарвате като подкрепление с въздушен кораб. След като се свикне с това, става много удобно.

В Warzone 2100 има само един енергиен ресурс и това е нефта. Не се налага да събирате минерали, газ, камъни, дърве, риба, джанки и прочее измислени ресурси. Просто намирате нефтен кладенец, построявате oil derrick и power station (която да обработва горивото) и грижите ви по тази част свършват до тук. Не се налага да построявате много работници, които постоянно да се грижат за набавянето на ресурсите, самата сграда oil derrick се грижи за това. За работниците, които в случая представляват камиони (Truck) остава единствено да строят сгради и да ги ремонтират.

Както вече споменах единиците в играта са една от най-силните й страни. След като понатрупате достатъчно артефакти, тоест развиете технологията си, получавате огромен избор от части, с които може да сглобите собствен танк/робот, с който след това да се "биете". Имате базов танк, на който с течение на времето може да слагате абсолютно различни шасита, брони, вериги, оръдия и т.н., в зависимост от това дали искате да получите бърза едница или тежък, но много здрав танк, който да бие всичко наред. Всяка единица трупа опит (experience), което я прави по-добра и по-точна при стрелба. Като цяло играта ви окуражава да не хвърляте безразборно единици в боя (както примерно StarCraft), а да прилагате по-сериозен контрол и да се стремите да ги пазите. Това се оказва малко трудно на практика, поне докато не успеете да се развиете до сграда, която поправя почупените танкове.
Като цяло единиците имат приличен изкуствен интелект, но понякога доста се затрудняват да стигнат от точка А до точка Б през пресечен терен. Като се замисля този проблем се среща при доста подобни игри, но тук наистина е сериозен, понякога се налага да събирате войската от различи ъгълчета по картата.


Навигацията из картата и управлението на единиците е доста приятно с няколко малки изключения. Най-дразнещо е, че не можете да се местите по картата като кликате на minimap-а, нещо с което съм свикнал до голяма степен. Заради това се налага да държите курсора на мишката продължително време в някой край на екрана за да се преместите по картата. Преживява се. :)

Графиката бих казал, че е относително добра. Само трябва да си вдигнете малко видео настройките и играта си изглежда супер. Поддържа се смяна на перспективата както и свободно оглеждане на картата под различни ъгли.

Като цяло играта е доста добра и си заслужава да изгубите бая часове с нея. Аз лично вече започнах :)
Неприятни ефекти са единствено, че от време на време фабриката забравя какви бойни единици вече сте създали и трябва да ги създадете наново за да можете да започнете да ги произвеждате.
Най-хубавото е, че играта ще върви на всяка машина, произведена през последните 10-тина години.

Изключително идейна игра, някои от нещата тук не съм ги виждал никъде другаде. Определено си заслужава да я пробвате, ако харесвате стратегии в реално време, безплатно и свободно !



П.П. Всичко написано тук се отнася само за single player режима на игра. Така и не успях да навия никого да играе с мен за да пробвам multiplayer-а. Ако имате желание за някакво такова nerd-ско изживяване, свиркайте.

3D игри за Linux : AssaultCube

Мисля да ви представя някои от най-добрите 3D игри за Linux, разпространяващи се под свободен лиценз. Започвам с AssaultCube - една игра, която от време на време играя вече повече от 2 години, преди 2-3 седмици излезе и версия 1.0.

Играта представлява доста атрактивен и бърз first person shooter или на български "вървиш и стреляш". Ключовата дума тук е бърз. Ако сте фенове на Counter Strike не гарантирам, че тази игра ще ви допадне, защото тук реализма не е много на почит, а пък сложните тактики се разпадат прекалено бързо заради огромната скорост, с която се развиват събитията. Въпреки, че напомня външно повече на Counter Strike, играта ще се стори по-забавна на феновете на Quake и Unreal Tournament.
Ботовете са малко тъпички, но стават за загрявка, докато задобреете достатъчно за да играете на online сървърите. Именно на тях става най-голямата забава.

Поддържат се 4 режима на игра:
- deathmatch - това е буквално вървиш и стреляш. Няма отбори! Стреляш по първия когото видиш.
- team deathmatch - тук вече има малко ред, вече има отбори. И да, има friendly fire, тоест можете да убиете съотборник, което ако се случва прекалено чест може да ви докара ban.
- capture the flag (ctf) - играчите се разделят на 2 отбора като всеки има знаме, което противниковия отбор се стреми да открадне и да се занесе при своето знаме. Идея доста позната от unreal tournament.
- one shot one kill - всички играчи се пускат с по 1 кръв и само със снайпери. Тоест всеки изтрел в целта е фраг. Понеже играта е наистина бърза това може да се окаже доста трудно.
Има и един последен режим, който не е замислен като част от играта, но пък е забавен. При него целта не е да убивате никого, а просто да стигнете от единия край на картата до другия със сложни скокове и различни акробатични номера.

Трябва да се спомене, че играта има ралични тънкости, примерно можете да направите голям скок като скочите и стреляте в земята. Ако хвърлише граната точно под героя ви, можете буквално да се изтреляте напред и нагоре, така че примерно да прескочите стена. Ако се движите напред и на страни се движите по бързо отколкото само напред. След изтрел със снайпер, ако веднага преминете на пистолет, презареждането става по-бързо. Изтрел със снайпер прави 75 damage, а изтел със пистолет 5, тоест ако уцелите снайпера е най-бързия начин да убиете някого.


Най-често на сървърите в интернет се играе ctf, не заради друго, просто е най-забавно. Представете си как се краде флаг при игра 20 на 20 човека и когато убиете някого той се respawn-ва след 5 секунди. Истинско меле.

Има 4 оръжия, с които можете да играете. Две автоматични пушки, снайпер и пушка помпа, като всяко от тях си има определена далекобойност, точност и т.н., но и тук не се набляга на реализма. Тук нито си купувате оръжие при пускане, нито го намирате по картата, избирате си едно и играта ви пуска директно с него. Можете да си смените оръжието, но ще ви пусне с него след като веднъж ви убият.

Понякога е много забавно да си чатите с другите играчи. Това става като просто натиснете бутона "`", подобно на quake, и просто напишете нещо. По същия начин се задават и команди за настройка.
Тъй като много от настройките все още ги няма в менютата, ако решите да играете сериозно командата, която ще ви трябва най-много е docfind. Примерно искате да си увеличите чувствителността на мишката можете да напишете "docfind mouse" и ще ви покаже всички команди свързани с настройката на мишката, измежду които е "sensitivity".

Кланове има много, след месец-два игра ще разберете, кои са наистина сериозните и кои са просто хлапета, които си губят времето online. Най-добрия клан обективно в момента е A&D, които спечелиха първото официално състезание по Assault Cube. Наистина с A&D|Shadow едно време ставаха страшни игри. Най-хубавите игри стават с много добри играчи. Ника ми в играта е gotha, така че ако ме забележите на някой сървър, не пропускайте на се обадите, ще се радвам да видя българин, който я играе.

Хубаво е да сте запознати с някои правила на online общуването (как звучи само) ако искате да играете online. Като за начало не убивайте съотборници, дръжте се с уважение към останалите играчи, не създавайте тъпи кланове през 2 дена и не питайте идиотщини от типа "Как мога да минавам през стените". Правилата са доста общи, но спазвате ли ги няма да имате проблеми.
Btw, не псувайте на български, почти всички знаято по-често използваните славянски псувни. :D

Единствената негативна част на играта е, че се намират доста хакери, които от време на време развалят забавлението на всички. Ако забележите някой, който не може да бъде убит, минава през стените или се движи прекалено бързо, просто съобщете в общия чат и администратора ще му прати ban за 30 минути. Ако хакера е успял да получи администраторски достъп, то просто сменете сървъра. :)
Между другото, играта се хаква много лесно. Ако все пак решите да се полигавите с хората, гледайте да не е много очевидно и да не ви забележат. Бъдете послушни ! :P

Ето тук можете да видите какво представлява играта:

Най-добрите 2D игри за Linux

Смятам да ви представя някои от най-добрите и най-идейни 2D игри за Линукс. Започвам именно с 2d игрите защото в по-голямата си част залагат на качествен gameplay, а не на графика, звук, специални ефекти и пържене на процесори и видеокарти.
1. SuperTux 2
Хайде сега си признайте, кой като малък не е имал Nintendo и не е играл Super Mariо? Аз почти не познавам такива хора. Ако сте фенове на класическата jump`n`run жанра, то наистина ще си паднете по Super Tux. Идеята дори и не претендира за оригиналност. Един пингвин скача из нивата, събира монетки, бие се с разни гъбоподобни чудовища по нивата, яде гъбки и цветя за да расте и се опитва да не падне в някоя дупка.

Играта на моменти е доста забавна. Примерно в края на първия свят (ледения) при срещата си с боса - едно Йети-подобно чудовище, нашия малък пингвин наперено казва: "No more mr. Ice Guy!" :)

2. X-Moto
Всеки път като се сетя за тази игра се сещам за безкраните часове, които сме я играли на училищните компютри докато учителите ни по информатика се опитваха да ни набият нещо в главите. Играта мисля, че е доста позната като концепция.

Вие карате offroad с един мотор, като не се залага толкова на скоростта колкото на специалните каскади. Играта може да се похвали с доста добра физика и може да прекарате дълги часове в опит да минете нивата без да счупите главата на героя си :)
Негативен ефект е, че можете да се вживеете прекалено много и при 34-тия опит да минете дадено ниво да започнете истерично да блъскате по клавиатурата.

3. Blobby Volley 2
Малките желе-подобни блобчета играещи волебол се завръщат. Тази втора част на играта няма за цел да въведе някаква нова функционалност, а просто да пренапише оригиналната игра с леки промени и оправяйки някои бъгове.

Играта залага на абсолютната простота по отношение на gameplay и контролиране на героите и именно там е най-големия й успех.
За съжаление втората част на играта е все още в стадий на разработка Alpha 6, но според мен дори така става за играене. По-важното е, че новата версия има пакети за linux, windows и mac os x.

4. Mahjongg (Gnome games)
Това е добре известната игра Mahjongg, но този път като част от gnome games пакета. Отново изключително проста игра, която аз най-често играя вечер просто за разтуха.

Перфектна игра за случая. Рекорда ми е 2 мин и 47 сек. Мислите, че можете по-добре ? Да ви видим!

5. Frets on Fire
Последната игра, която искам да ви покажа се казва Frets on Fire, която не е точно 2D, но не и особено 3D. Както биха казали съквартирантите ми - псевдо3d играта. :)

Играта имитира вече доста известните Guitar Hero, като за разлика от оригиналната игра тук не се изисква специален контролер във формата на китара. Тук просто обръщате клавиатура и започвате да свирите. Една игра за истински rock`n`roll фенове, при това напълно безплатна.

За финал ви оставям да гледате забавния туториал на frets on fire.