За хората, бъдещето и информатиката

Да зададеш въпроса "За какво я уча тая математика?" в началото на първи курс в университета е проява на нетърпеливост. Да зададеш същия въпрос няколко години по-късно е проява на пълно неразбиране на материята.
Да уточня, първо, аз никога не съм бил особено добър по математика, дори имам доста изпити оставени "за като му дойде времето", но дори аз започвам да осъзнавам някои неща за живота. Има още две години

Започнах да си мисля някакви такива неща за живота и информатиката след като в Русе се запознах с двама пияни младежи от Манчестър. Те тъкмо бяха завършили училище и тепърва кандидатстваха в колеж. Когато ги питах какво ще учат и двамата казаха Network Administration (или нещо от сорта, не запомних точно, защото след това започнаха да крещят - hackers and crackers!).

Интересно ми стана защото в България едва ли някъде можете да намерите подобна специалност, при нас има математика, информатика и КСТ, друго ако се интересуваш и се занимаваш сам.
Докато при нас ни учат на нещо и след това ни обясняват за какво ще се ползва, на запад първо им казват какво ще правят и после им обясняват как, защо и т.н.

До сега винаги съм си мислел, че това е слабост на нашата образователна система, но се замислих над една мисъл, че в момента преподавателите учат студентите да работят професии, които все още не съществуват. За тях това е много сериозен проблем защото те специализират нещата. Ако искаш да станеш мрежов администратор учиш едно, ако искаш да станеш desktop програмист - друго, а за web програмист - нещо напълно различно.
При такъв подход, без да задълбаваш в нещата, промяната би била нещо, с което доста трудно можеш да се справиш ако не си запознат с основите.

Точно това според мен се опитва да направи нашата образователна система - преподават основите, преподават начин на мислене, а от там нататък е въпрос на желание и малко интелект да се развиеш и да научиш новите неща. Точно по същия начин по който първо виждаш нещата математически и след това разбираш как се повтарят в информатиката.
Някакъв юноша бледен беше казал, че информатиката е един от най-сложните дялове на приложната математика и посредствените математици е хубаво да си останат просто посредствени математици :)
Далеч съм от мисълта, че нашите университети вадят много по-подготвени и много по-кадърни информатици от западните, все пак всичко е въпрос на хора, ако си посредствен няма значение къде учиш. :)

Важното е да се стремим към самоусъвършенстване, да гледаме напред и да вярваме, че ако нещо е писано да стане, то ще стане по един или по друг начин :)

peace and love brothers \/