Живеем в капиталистическо гето за комунисти.

Странни мисли ми идват късно вечер докато пера на ръка в легенче в банята и слушам нежните гърлени звуци на комунистическия ми хладилник. Защо пера в банята ? Ами защото комунистическата ми пералня се развали... за пореден път. Аз като чадо на демокрацията, израстнал изцяло в условията на една посткомунистическа държавица от третия свят, който никога не е слушал речи на Тодор Живков и си няма идея какво е станало на 15-тия конгрес на БКП, започвам да се замислям за разни странни неща от политическото минало на нашата мила родина. Не искам да повтарям стотиците хора преди мен, за това ще се въздържа от гръмки слова. Все пак не мога да стоя и да гледам как половината държава използва битова техника от преди 40 години. Как всеки ден се возим в капиталистически автобуси, лашкайки се по комунистически пътища с неокапиталистически дупки.
Тъпо ми е, ама много.
Въпреки, че се превърна в клише, няма изречение, което да описва по-добре реалността - живеем в задния двор на голямата Европа и богатите бели държавици ни подхвърлят отпадъци.
С всеки изминал ден идеята за Анархия започва да звучи все по-добре.

Ние сме загубени, загубени, никога не ще можем да излезем от това страшно място. - Ogonek & Cooh - We`re lost