неделя, декември 13, 2009

Windows 7 първи (и втори) впечатления

Да, най-после и аз си сложих Windows 7, беше въпрос на време.
Ще се постарая да бъда кратък:
- Microsoft продължават да доказват, че многото пари не правят добър дизайн и не могат да купят добър вкус. Windows 7 въпреки промените по външния вид, продължава да ми изглежда неприятен. Все пак е доста по-добре от XP.
- Скоростта спрямо Vista при същия хардуер е доста по-добра (за сега). Все пак Eclipse си е eclipse :)
- User Account Controll-а, сякаш вече не е толкова дразнещ, много по-рядко ме пита за глупости.
- Aero тръгва трудно (поне при мен)
- Не ми иска чак толкова много драйвери колкото XP, все пак обаче си иска своето.
- Рестартирането на компютъра продължава да се води естествен край на инсталацията на всяка програма.
- За пръв път виждам нормален начин да исталиране на превод за интерфейса. Българския language pack идва с ъпдейтите и след това остава само да си го смените от Control Panel-а. След това естествено - log off.
- task бара изглежда доста по-подреден, въпреки че групирането на прозорци дразни
- скритите икони в system tray-а се показват по много грозен начин.
- Internet Explorer 8 е ужасно бавен дори при отварянето на празен таб. Acid3 теста дава 20 от 100 и грозен надпис FAIL. Firefox 3.5.5 - 92 от 100. ;)

На пръв поглед е това. За сега не мога да кажа нищо по-задълбочено, но все пак нещата не изглеждат чак толкова зле. Все пак ако искате / налага се да ползвате най-новите неща от Microsoft, Vista или 7 са почти задължителни.
Тепърва ми остава да хвърля едно око на IIS7, MSSQL, Visual Studio и т.н.

Ако още карате с XP и нямате да сменяте типа на операционната система с някоя unix-подобна (Linux, Mac) по-добре минете на 7, най-малкото така се доближаваме до момента, в който вече никой няма да ползва Internet Explorer 6, амин !

P.S MS Windows 7 без Intenet Explorer и Windows Media Player, sounds good, isn`t it! :)

петък, декември 11, 2009

Как не се прави

Ето още една "красива" таблица, която срещнах в проекта, който оправям в момента. Тя ме остави леко замислен и объркан, повдигайки някои въпроси в блуждаещото ви съзнание:


И така ...
Първо. Защо имам id поле след като то не auto_increment и му е сложена default-на стойност 0 ? Как и с какво точно ми помага това поле ?
Второ. Защо полето статус е тип integer (а не boolean или поне tinyint) и стойностите му са 1 и 2 (а не 0 и 1) ?

Очаквам предложения и обяснения! Най-доброто обяснение печели 1 бира от мен !

петък, декември 04, 2009

Микрофон и мишка с прощално предаване

Тази сутрин, още неотворил очи, чета това на skype-а си :

Здравейте, драги ни зрители и слушатели!
Позволявам си да ви пратя този спам, защото може би това ще е последното съобщение от този скайп-абонат.
Не знам дали си спомняте, на времето имаше едно предаване „Микрофон и мишка“. Днес някакси не са модерни такива предавания, телевизиите искат неща, дето само пълнят окото, а в главата ти нищо не остава. Ние с колегите ми Павката, Моллов, Bloody... не сме Иван и Андрей, нямаме шанс и затова решихме да се съберем за последно, да си направим едно предаване за приятели, то ще се излъчва и в интернет, с високо качество, и възпитано да кажем "Довиждане" на хората, с които сме се срещали в съботите напоследък.
Аз съм Орлин Бориславов, каня ви в събота, 5-ти декември, от 13 ч. В ЦУМ, където се провежда изложението БАИТ@home (www.baithome.com), на третия етаж. ТВ предаване без ТВ – нашият прощален брой на живо. Предаването ще се излъчва на адрес 4fun.bg.
Благодарим ви за чудесните години заедно и ви пожелаваме да сте здрави и щастливи!

Микрофон и Мишка беше готино предаване, може би единственото свястно компютърно предаване. Ще гледаме и ще се надяваме, че някога при по-добри условия, предаването ще се възроди.

четвъртък, ноември 19, 2009

x

Едва ли знаете, но първите години от живота си живеех в едно село на 20-тина километра от Русе - Сандрово. Къщата е на дядо ми, но не мисля, че той някога е живял там.
Днес, тъкмо свършил работа, точно преди да изключа компютъра, mail клиента ми изкара едно писмо от баща ми. Ето част от него:


Ице, добър вечер!
При мене има една голяма тревога. Снощи човекът, който живее под наем в къщата на бабалъка /нашата къща с майка ти де/ бил убит от сина си. Той беше един 72-годишен добруджанец , изгонен някога от същия син, който пък продал бащината си къща и я изпил. След това бащата идва на село и дядо ти го пуска на квартира срещу символичен наем от 30 лева. Колкото да не е на улицата и някой да пази къщата. Не знам дали си в течение, затова ти разказвам. И този син, след като пропива имота на баща си в Старо село, Силистренско, понеже няма къде да живее, а и е разведен, цъфва в Сандрово. И отива скришом да живее при баща си. В нашата къща, на дядо ти де. Пие, изпива всичко, не работи. Негодник. Аз лично съм ходил по заръка на дядо ти да кажа на тоя Пламен да се изнася от къщата. И леля ти Иванка му е говорила. Той е 37-годишен. Последния път, като ходих на Сандрово, пак говорих с него. Беше този вторник. Той обеща да се махне. Тъкмо прибираше едни дърва. После идва същата вечер у дядо ти. Баща му беше вдигнал ръце от него. Ходих и при младшия полеицейски инпектор Петър Топалов, за да го помоля за съдействие, защото тъстът беше вдигнал ръце от натрапника.
Тази нощ лампата пред къщата светела непрекъснато и кошмшийката се зачудила защо бай Кульо не я угася. И се обажда в кметството. Като пристига полиция, човекът заклан във вътрешната стая. В потрес съм. При това става дума за къщата, в която майка ти и аз си мечтаехме да отидем на стари години. Забрави вече. Няма да отида никога там. Адски грозна история. Чух преди малко по новините, че полицията хванала убиеца до Старо село, неговото родно място


Просто не мога да представя що за изрод би посегнал на баща си, 72 годишен старец.
Не знам какво да кажа или да напиша...

сряда, ноември 18, 2009

Multi-touch Linux

За някои може вече да не е новина, но от ядро 2.6.30 насам, Linux си има прекрасна поддръжка на multi-touch.
Ще ме извинявате за чуждицата, но не мога да измисля смилен и кратък превод. Накратко
това е поддръжка за работа на touchpad-а ви с повече от 1 пръст (не ме мъчете с touchpad).

tip: за да си проверите версията на ядрото - "uname -a"


Най-хубавата част на тази новина е, че не ви трябва специален хардуер. Повечето touch-пади на Synaptics си го поддържат (разбира се и много други, но специално тази марка ме интересува мен).

tip: За да проверите дали вашата джаджа е способна на нещо такова "synclient -m 100"; В графата Z се изписва с колко пръста натискате touchpad-а си. Ако имате число по-голямо от 1 - честито, печелите играчка :)


Хората, които са гледали какво правят машинките и софтуера на Apple с тази технология може леко да се превъзбудят, но за сега ще тряба да ги помоля да седнат обратно по местата си и да въздъхнат дълбоко. За момента осезаемата разлика е в това, че :
- натискане с 2 пръста е еквивалент на десен клик
- натискане с 3 пръста е еквивалент на среден клик
Натискането с 1 пръст мисля, че е ясно.
Ощя няма няма софтуер, който да разпознава жестове и подобни чудесийки, така че да "ябълковия" ефект, но и за това има време. Все някога слънцето ще изгрее и на нашата улица.

Все пак. Намирам го за много удобно. Специално на моя touchpad бутоните са му доста твърди и винаги ми е било некомфортно да ги ползвам, разбира се с времето се свиква, но така е къде, къде по-приятно.
Единствено "почукването" с 3 пръста ми се струва малко неудобно, тъй като природата ме е надарила с доста дебели и очевидно тежки пръсти и когато се опитвам (примерно) да отворя линк в нов таб отстрани изглежда все едно съм люто сърдит на лаптопа си и му причинявам нещо лошо. Схванахте идеята. Все пак след няколко часа упражнения започва да се разсейва съмнението, че ще счупите нещо.

newbie corner:
Като за финал, много хора не знаят за какво се ползва средния клик. Всъщност, доста хора не знаят, че има среден клик. Та ... това нещо дето ви е между двата бутона на мишката се казва "скрол" и освен ще може да "скролвате страници" с него, може да се натиска. Не се бъзикам, наистина е бутон. :)
Ако нямате мишка, обикновено при touchpad-ите се емулира чрез натискане на двата бутона едновременно.
Та, със среден клик може да се отварят страници в нов таб на Firefox, съотвено да се затварят страници, да се paste-ва текст и всякакви други полезни неща.

събота, ноември 14, 2009

Как да подкараме wireless карта с чип на Broadcom под OpenSUSE 11.2

Понеже Ubuntu 9.10 се оказа едно голямо разочарование, набързо реших да го махна и да сложа OpenSUSE, пък и тъкмо излезе 11.2. :)

Wireless картата на лаптопа ми е Lynksys WPC54G, която работи с чип на broadcom, за който има драйвер в ядрото от версия 2.6.17, но все пак се налага да се изтегли едно firmware-че за да "потегли".
За да видите точно каква ви е картата, като каква се разпознава и т.н. изпълнете :


hwinfo --wlan
lspci

Ако всичко е ок трябва да инсталирате b43-fwcutter по начина който предпочитате, но аз си обичам конзолата:

zypper in b43-fwcutter

Теглим и самия firmware: и разархивираме.

wget http://mirror2.openwrt.org/sources/broadcom-wl-4.150.10.5.tar.bz2
tar xjf broadcom-wl-4.150.10.5.tar.bz2

влизаме в папката broadcom-нещо-си и чрез b43-fwcutter го инсталираме:

b43-fwcutter -w /lib/firmware wl_apsta_mimo.o

Ето и какво каза /var/logs/messages по въпроса:

Nov 14 15:52:04 linux-jlue kernel: [ 3394.496084] b43 ssb1:0: firmware: requesting b43/ucode5.fw
Nov 14 15:52:04 linux-jlue kernel: [ 3394.523725] b43 ssb1:0: firmware: requesting b43/pcm5.fw
Nov 14 15:52:04 linux-jlue kernel: [ 3394.532256] b43 ssb1:0: firmware: requesting b43/b0g0initvals5.fw
Nov 14 15:52:04 linux-jlue kernel: [ 3394.540883] b43 ssb1:0: firmware: requesting b43/b0g0bsinitvals5.fw
Nov 14 15:52:05 linux-jlue kernel: [ 3394.664191] b43-phy1: Loading firmware version 410.2160 (2007-05-26 15:32:10)
Nov 14 15:52:05 linux-jlue kernel: [ 3394.704860] Registered led device: b43-phy1::tx
Nov 14 15:52:05 linux-jlue kernel: [ 3394.704895] Registered led device: b43-phy1::rx
Nov 14 15:52:05 linux-jlue kernel: [ 3394.704925] Registered led device: b43-phy1::radio
Nov 14 15:52:05 linux-jlue kernel: [ 3394.732768] ADDRCONF(NETDEV_UP): wlan0: link is not ready
Nov 14 15:52:13 linux-jlue kernel: [ 3402.625434] wlan0: authenticate with AP 00:1d:0f:eb:fc:da
Nov 14 15:52:13 linux-jlue kernel: [ 3402.627701] wlan0: authenticated
Nov 14 15:52:13 linux-jlue kernel: [ 3402.627708] wlan0: associate with AP 00:1d:0f:eb:fc:da
Nov 14 15:52:13 linux-jlue kernel: [ 3402.630942] wlan0: RX AssocResp from 00:1d:0f:eb:fc:da (capab=0x431 status=0 aid=1)
Nov 14 15:52:13 linux-jlue kernel: [ 3402.630948] wlan0: associated
Nov 14 15:52:13 linux-jlue kernel: [ 3402.631925] ADDRCONF(NETDEV_CHANGE): wlan0: link becomes ready

тоест ядрото си е мрънкало за firmware-a, ние му го дадохме и всичко си тръгна.

Някои хора все пак ще се опитат да инсталират драйвера с ndiswrapper. Е.. недейте ! Драйвера за windows работи ужасно. Никога не съм вдигал скорост над 1MB/s с windows-ката версия. Често безжичната карта забива и се налага рестартиране на цялата операционна система за да можете отново да се вържете към някоя мрежа. Доскоро и linux-кия драйвер правеше подобни изпълнения, но го фикснаха и сега е направо - убиец :)

//off

Finish him:
Като тази процедура дори да не е особено сложна, не знам защо, но не се вписва много добре в представата ми за user friendly. Започвам да разбирам защо всички харесват Ubuntu (въпреки това в какво лайно се е превърнал), там нещата просто стават с 2 клика.
Не може да караш тъпия user да инсталира драйвери по този начин.
Не може да сложиш клавиатурната подредба да се сменя с натискане на 2-та шифта едновременно. Кой подяволите сменя между кирилица и латиница с 2-та шифта ?
Не може по default да изключиш tap-click-а на touchpad-a !!!
YAST не е нито бърз, нито лесен, нито функционален. Никога не е бил и никога няма да бъде.
Като цяло и OpenSUSE не ме впечатли с нещо по-добро от Ubuntu, но идеята за downgrade до 9.04 не ми се струваше много добра.
А защо махнах убунту - проблеми със звука, непрвилно разпознати хард дискове и непълно неработещ touchpad. Отделно чух за масови проблеми с криптирането. Ubuntu ще ме върне в редиците си при излизането на 10.04 и ще ме губи 10-ти месец всяка година. Жалко!

неделя, ноември 08, 2009

Звук при Ubuntu 9.10 - the hard way

След upgrade на Ubuntu 9.04 до 9.10 се получи една "проблемация". Звук няма. За пръв път откакто ползвам тази дистрибуция ми се случва това, а аз е ползвм наистина отдавна - 4.04
Whatever. Проблема не е само при мене, бъг репортите направо валят. Този пък проблема не е при ъпгрейда, а в новата версия на Убунту. Тия хора пак си правят някакви експерименти с alsa и pulseaudio и чупят кефа на достатъчно много потребители.
Нормално решение няма, чакаме на фикснат бъга.
Има обаче закърпващо решение.

Махате pulseaudio и инсталирате asoundconf-gtk и aumix-gtk.
Накратко :


sudo pulseaudio -k # след kill демона се рестартира автоматично, така му казваме сам да се спре
sudo apt-get purge pulseaudio # махаме pulseaudio
sudo reboot # рестартираме

# Инсталираме си необходимите програмки.
sudo apt-get install aumix-gtk asoundconf-gtk



Тука идва един малък хак - от тоя адрес теглим alsa-utils_1.0.18-1ubuntu11_i386.deb (или съответно 64 битовата версия). Това е просто архив. Отваря ме го, вътре има друг архив data.tar.gz
и отвътре вадим usr/bin/autoconf
За да инсталираме autoconf на нашата система, просто го копираме в /usr/bin.
След това стартираме:

asoundconf-gtk

Ще ви пита за sound карта, изберете си вашата.
На този етап от колонките на лаптопа ми се чу пукане и звука "дойде".
Ако не е тръгнал, проверете от Програми / Звук и видео / Aumix дали въобще звука ви е пуснат и сътветно си отлепете слайдъра за звука от нулата.

Понеже това си е чисто и просто хак, нямам идея дали ще работи при други освен мен.
Споменах, че това е закърпващо решение защото:
- sound mixer-a на GNOME няма идея какво се случва и съответно не може да контролира звука ви. Съответно и function key-овете на лаптопа за намаляне и увеличаване няма да работят.
- звуковата ви карта започва да работи в режим Highlander (шотландски боец) - само една програма може да я ползва. Което ще рече че ако слушате музика с rhythmbox или който и да е музикален плеър, то няма начин да чувате звук и от клипче в youtube примерно.
- при следващи ъпдейти вероятността да не се омаже нещо граничи с невъзможното

Преценете си сами дали си заслужава занимавката заради един dist-upgrade. Аз лично ако го знаех това едва ли щях да обновя до 9.10. Ако искате да си ползвате системата спокойно
отидете на Система / Администарация / Източници на софтуер и от таба Актуализации си изберете да ви показва само дългосрочни актуализации. Това се отнася за версии, които завършват на *.04, имат поддръжка 4 години и се водят доста по-стабилни. Така няма да ви занимава докато не излезе 10.04.

събота, ноември 07, 2009

Синхронизация на часа с Windows и Linux

Ако ползвате Windows и Linux на една и съща машина сте забелязали един интересен проблем. Часа постоянно се мени и за това си има много добро обяснение. И windows и linux (в моя случай Ubuntu) си синхронизират времето чрез NTP сървъри, но windows задава върху часовника на BIOS-а времето в конкретната часова зона, а Linux гринуичко време и съответно маха или добавя часове за да покаже на потребителя локалното му време.
(btw, това е само предположение на база наблюденията ми, нямам идея дали наистина прави точно това)

Това е лесно обяснимо, Linux изоснови е предвиден като многопотребителска операционна система и по този начин е много по-лесно да показваш текущото време на различни потребители в различни часовия пояси. При Windows нямам идея как е решен този проблем и дали въобще е решен. Може би се разчита на идеята, че Win потребителите не работят на един компютър от ралични зони. :)

Та ...
Това е малко дразнещо. Ако имате и двете операционни системи и ви се налага да работите често и с двете, още повече.

Едно от възможните решения е да ги накарате и двете да се синхронизират при пускане.
Ubuntu по подразбиране прави точно това, но ако все пак не това не работи при вас или не ползвате Ubuntu варианта е да се направи cron, който трябва да изпълнява :

ntpdate ntp.ubuntu.com

Спокойно, няма да ви се разсърдят, че им ползвате ntp сървъра дори да не ползвате Ubuntu.
Под Windows нещата стоят по подобен начин. Просто направете един .bat файл, който съдържа
w32tm /resync

и кажете на системата да го пуска при зареждане (най-лесно ще ви е да го drag-нете в AutoRun на start менюто).

Общо взето се получава така, че когато се зареждат и Windows-а и Linux-а и двете ще ОС ще "питат" сървърите си "Колко е часа" и ще си го нагласят както си му е реда.

Ако ви се чете повечко за NTP (интересно е) може да започнете от тук - http://en.wikipedia.org/wiki/Network_Time_Protocol

неделя, ноември 01, 2009

Радикален

Има два вида радикалисти - едните, които са умрели заради идеята за която са се борили и другите, които са доживели старини за да се отрекат от нея или от методите си.
Първите са ясни, те са останали в историята или като герои или като терористи.
По интересни са втория вид.

Един отявлен пример е Чарлз Дарвин. Някой да не е чувал за него ? Бягайте обратно в училище ако не сте.
Човека създал теорията за еволюцията, изказал абсурдната идея, че човека е произлязъл от маймуната и преобърнал представите на човечеството за заобикалящия ги свят. Възхваляван от мнозина и анатемосан от църквата. Бунтар или просто учен. В края на живота си, "пред портите на ада", той се отказва от всичките си трудове и се обръща към бога. Колко от вас са чували за него като за вярващ ?

Чували ли сте за Earth Liberation Front (буквален превод - фронт за освобождение на земята)?
И да не сте, лесно ще си представите картинката - спокойно мога да я нарека организацията дала на света еко тероризма (както го наричат повечето хора) или просто радикални природозащитници. Един от "елфите" (ELF - elves) Daniel McGowan e арестуван и осъден на 7 години затвор. Наскоро четох интервю с него, в което се отрича от всички противообществени методи, които е използвал борейки се за каузата си и убеждава всички негови последователи да не прибягват до подобни действия.

Късно, вече е пуснат духа от бутилката.

Да уточним някои неща. За да си радикален трябва да си позволиш сам на себе си да си глупав. Да не се интересуваш как се е стигнало до сегашната ситуация, а чисто и просто да си кажеш, че не си доволен от отговорите, които получаваш и да тръгнеш да търсиш собствена истина.
Колкото повече се вглъбяваш в търсене на отговори защо системата работи така или защо в момента е такава, толкова повече я разбираш и примирявайки се започваш да ставаш част от нея.
А всъщност въпроса, който трябва да задаваш не е "Защо системата е такава ?", а "Защо системата не е такава както искам?".
И ако трябва леко да перефразирам - единствено хората позволили си глупостта да зададат този въпрос и позволили си глупостта да си повярват, че могат да променят нещо, са хората, които наистина са успели да го направят!

Странното е, че май само младите си позволяват тази групост. Сякаш с годините хората улягат и се връщат в рамките на общоприетото, но все пак много от улегналите старци са останали в историята с младежките си лудории.

Не е важно какво е станало с Дарвин преди смъртта му, важно е, че никъде по света учениците няма да учат, че сме потомци на Адам и Ева. Не е важно, че McGowan се отрича от методите си, важно е че вече всички са чували изрази като "природозащитници", "права на животните", "еко активизъм" и т.н. и т.н.

Наскоро четох в един блог (май беше по повод закриването му), че не всичи мисли си заслужават да бъдат споделени. И съм напълно съгласен, но ...
Според мен не е важно да търсиш обективната истина, важно е да търсиш отговора на конкретния въпрос, в конкретното време, зададен от конкретния човек.
Важно е да търсиш необмисления и глупашки импулс, който може да донесе промяна.
Дори в момента се опитвам да пиша този пост набързо и да го публикувам веднага, защото осъзнавам, че всяка дума, която съм написал след дни, а може би часове, ще ми се струва абсурно глупава.

Ако днес някои мои идеи ми звучат логични, никой не знае дали утре няма да се обърна към бог и да се отрека от всичко.
За това се опитвам да хвана "радикалния" импулс, защото за мен това може да не е истина утре, но не значи, че е лъжа днес.

понеделник, октомври 26, 2009

Малко хипария

Ето една песничка, която ми навява такива спомени, че направо ...



Roll your cigarette, sit back and relax ! :)

неделя, октомври 11, 2009

50% Software Developer

Не съм писал отдавна, бла-бла-бла, да не продължавам.

Гледайте сега, имаме при нас един юноша бледен, той се казва Гошко (примерно) и като чудо е software developer. За незапознатите, това означава, че пие много кафе и постоянно се цъкли в монитора.
Гошко е типичен програмист и един ден му идва поредната гениална идея за невероятен продукт, който ще избие рибата и ще му донесе много пари. И понеже Гошко е същинското клише за програмист просто сяда и започва да пише.
Няма да говоря за това, че Гошко не сяда да си направи дизайна на приложението, че не предвижда време за тестване и документиране и т.н., дори ще пропусна 3 месеца упорит труд и гениални програмистки решениея.
След тези 60 дни работа, Гошко продължава да седи пред компютъра с все по-разтревожен поглед. В крайна сметка той има приложение, което е трябвало да бъде готово преди 2 месеца и от тогава е завършено на 99% докато не му дойде на ум поредната изключително важна функционалност, без която продукта му няма да е завършен и той се хвърля да пише и нея.

До тук е ясно. Стигне ли се до този етап значи вече си яко в гъбите и трудно ще излезеш от там. Аз лично така си изгубих наистина много време за да получа един продукт, който имаше основата на космически кораб, а се нуждаех от парапланер.
Може би това е резултат от това, че и аз и Гошко работим сами и измежду многото неща започваме да губим фокус.

От известно време чета блога на Джоел Сполски (въобще така трябва да му се пише името), та там споменава нещо много интересно (четох го отдавна и не ми се търси точен линк).
Той предлага следното решение. Сядаш и се правиш списък с всички необходими според теб компоненти. Да речем, че са общо 100. От тях внимателно избираш 50-те най-важни и ги имплементираш.
Какво се получава. Имаш продукт за много по-малко време, но с половината функционалност, та той на практика е незавършен.
Това, което казва Джоел е, че всъщност въобще не е така. Пускайки продукта с половината от предвидената функционалност, всъщност е много хитър план да си спестиш време и да разбереш от какво потребителите наистина имат нужда. Все пак нали идеята е, че всяка програма прави по едно нещо, дори да вградят в MS Office възможност да прави кафе, той пак ще си е офис пакет и потребителите му ще го купуват заради именно тази му функция, а не заради кафето.
Примера, който се даваше в поста беше за Apple и това, че пуснаха iPhone без copy/paste. На пръв поглед това е нещо, без което нито един "компютър" не би могъл да се пусне. Но Apple го пуснаха. При това телефона си стана доста успешен без дори да има copy/paste, представяте ли си.
Както и да е, потребителите ревнаха, че си нямат възможност да копират и залепят, от Apple казаха "No problem" и при следващия релийз на софтуера за телефона им пуснаха тази функционалност. Елементарно.
Идеята да пуснеш само 50% от функциите е много проста, пускаш основните неща и когато някой клиент ревне "Ама няма ми го това ..." просто си отваряш списъчето, поглеждаш и си казваш "Аха, това хубаво съм го мислил, добре, ще го напиша" или пък "Брей, не съм се сетил за това". Така в крайна сметка пишеш наистина необходимите 80% функции и като бонус получаваш едно разтегляне на нещата във времето, което ти дава възможност да обмислиш всичко по-добре.
Просто се оказва доста трудно да започнеш нещо голямо и да го завършиш "на един дъх"

Когато аз попаднах в ситуацията на Гошко, направих нещо подобно, нацепих проекта на много по-малки подпроекти, набелязах им основната функционалност и започнах да ги правя едно по едно. В началото първия release беше само с един работещ компонент, всичко останало седеше на "to be implemented", но клиента беше доволен защото основния компонент беше готов и работеше, плюс това му бях обяснил, че нещата ще стават постепенно, а той редовно виждаше някакъв прогрес.
Разбира се тогава не бях чел статията на Джоел и не знаех какво точно правя, но се получи.

Да кажем, че смислените ми проекти се броят на пръстите на ръцете ми, интересно е по-experienced програмистите да кажат какво мислят по-въпроса.

петък, юли 17, 2009

Ей така ...

Не съм писал от бая време и за разлика от Mrasnika, който вече пише месечни постове, аз ще се опитам да пиша поне на половин месец :)
И за да спазя тоя принцип ще драсна нещо "ей така" :)

В IT света неща бол, Google най-после пуснаха Chrome за Linux и Mac, макар и още бета. На всичкото отгоре решиха, че и собствена операционна система ще пускат, пак Linux базирана.
Apple пуснаха някакъв нов софтуер за иТелефон, обаче тая година нито следих какво става на MacWorld, нито се интересувах какво правят тия хорица. Не се интересувам вече чак толкова от телефоните им и компютрите им. Компютрите, ясно, там нещата опират до едни пари, дето не ми се дават точно за такива неща. А пък за телефона им, защото тъпото говедце дори и машина за италиански сладолед да му сложат пак ще си остане телефон, не ща да го чувам заради едни младежи, които искаха да им направим една игра за въпросното добиче. Писахме сума време някакво демо. Много го харесаха и повече не се обадиха. Да им се вкисне бирата дано.
Whatever. За Apple, писна ми да слушам за здравословното състояние на Steve Jobs, оставете човека на мира.

upgrade до ubuntu 9.04. Почти безпроблемно, няма драйвери за Ati, да им сера и на тях в устенцата.

Сега ходя по някакви интервюта за работа. Трябва пара, че иначе глад, мизерия, война и ... революция :P Бялата смърт ме чака в хладилника.

Лаптопа ми дрънчи та се къса. Много му е жега, въпреки че е на поставка с допълнителен вентилатор.

Направихме якия трип Пловдив - Бургас - Камчия - Варна - Русе - София - Пловдив за 4-5 дена.
До Камчия на стоп. По тия пътища има големи образи. Спахме в Камчия на палатки. На това море много пясък много нещо, пък водата мокра... пък бирата студена .... ужас !!!
btw, цялото пътуване ми излезе почти без пари.

Официално съм нелегален емигрант с невалидни документи. Превод трябва да си сменя адресната регистрация и да си подновя личната карта. Вече успяха да ме глобят за второто. Тъпи полицаи, кой им е дал право да искат лични карти? За какво въобще са тия лични карти? Всички лични документи трябва да се изгорят ритуално на центъра на всяко населено място.

Прибрах се в Русе малко да се видя с народа. Живи са.

Слушам яко Kyuss и God Is An Astronaut. Втората група скоро я чух за пръв път. Бравос на момчетата.
И Tori Amos, човек, тя е луда.

Лято. Жега. Всички говорят за разни морета, пък трябва яко да се бачка. Много лошо.
Както казваше една бивша съученичка - Тей като стане, все тей става ! :)


П.П. А, изборите минаха, и на тях да им ... майката !
П.П.2 YouTube и Digg спират поддръжката на Internet Explorer 6. Амин ! И на Microsoft ... майката!

четвъртък, юли 02, 2009

Избори в Малка Джангърия

Една напълно измислена история родена единствено в болния мозък на автора (аз). Всяка връзка с реални лица и събития (може би) е случайна.


В едно далечно село насред Родопите, наречено Малка Джангърия живеели сплотено малка група прости селяни, които изкарвали прехраната си с отглеждане на картофи и планински билки. След като миналото лято се включили в политически съюз на съседните села Горна Джагърия и Средна Джангърия у иначе скромните жители на Долна Джагърия се появила един особен вид гордост, от това че вече са прости селяни част от една голяма мултикултурна общност. Пък и далеч по-развитите села членове на съюза им обещали субсидии за да развият картофените си ниви.
Всички в селото били много щастливи от живота си докато един ден не се оказало, че мандата на сегашния кмет - руският възпитаник Альоша Серьожин, е изтекъл и е време за нови избори.
По радио-точката пръв се появил Альоша, който започнал да напомня на съселяните си колко хубав е бил живота им под неговото управление.
Благодарение на собственика на свинефермата, който бил отявлен русофил, Альоша успял да купи половината ефирно време на радио-точката и дори събрал половин кесия жълтици за да се пусне на предплатен план на ТКМД (Телекомуникационна Компания Малка Джангърия) и да увещава електората по телефона.

Грубият полицай (с нежното име) Боцко Боцков издигнал платформа от два пробити варела, турил върху тях нара, на който нощно време спяла тъща му и започнал да крещи по чаршията:
- Не ви ли писна да ви управляват некадърници ! Само една тежка полицейска ръка може да оправи нещата!
И така докато пред двата му изтърбушени варела (щедро дарени от собственика на фурна "Фурната" - Гочо Пекаря) не се събрала малка група недоволни съселяни. Повечето от тях били там просто за да видят гипсирания крак на Боцко, който той счупил предния ден докато гонел прасето по двора, но имало и такива, които просто си мечтаели за полицейско село.

Докато народа слушал в захлас полицая на селото, от другата страна на площада, пред група от трима сакати ветерани от втората световна война и селския идиот Харалампи, нервно тропал с крак и крещял генерал Болен фон Клинкерхофен. Тук е мястото да се отбележи, че той отдавна не бил генерал, защото третия райх се разпаднал преди доста лета, но вероятно заради объркана рецептата, той още си мислел, че войната е в разгара си.
Генерал фон Клинкерхофен крачел наляво надясно и със спорадични крясъци обяснявал на четиримата партийни членове:
- Проблема на Малка Джангърия са преселниците от юг. Те се заселват на другия хълм и...
- Хайл ! - изкрещял Харалампи.
- Не съм довършил! Те се заселват по другия хълм и започват да обработват нивите, които по право принадлежат на вас!
- Хайл ! - повторил Харалампи.
- Чакай не съм довършил! Ние трябва да спрем преселниците и да си върнем властта над селото !
Болен! Победа ! Болен ! Победа ! - започнал да крещи генерала под келявите ръкопляскания на двамата ветерани (тъй като третия бил само с една ръка) и объркания поглед на Харалампи, който се чудел дали е подходящ момент да се провикне "Хайл!".

Точно в края на площада от терасата на втория етаж на имението си наблюдавал събитията княз Симеон Сакскобургебасиготиния. Той бил аристократ, който преди 45 години избягал чак в Красна Джангърия, но след като положението в селото се подобрило, той се върнал с идеята да оправи всички за 800 дни.
На тези избори той не бил много активен, от време на време карал ратая си лепи плакати на спирката и да агитира кърските работници да гласуват за истинската аристокрация.
Сега той седял на терасата си, допивал си 25 годишната кайсиева ракия и си мислел - "За какво е тая лудница, да се занимават будалите, аз си върнах къщата на тате и нивите на дедо, не ми е вече до избори".

Циганчето Маугли Костовистки също решил да се върне в политическата борба. Този път той решил да подходи по изцяло нов начин към агитацията. Купил си веб камера от съседното село и отишъл в читалището, където подредил зад себе си камара книги (грижливо премахвайки всички томове на Карл Маркс и Астрид Линдгрен) и започнал да отговаря на запитвания "по интернета"! Проблема бил само че за да могат съселяните му да задават въпроси и да видят отговорите им, той трябвало да става от едиствения компютър в селото.

През това време в бившето кино, което се помещавало в сградата на читалището, електората си бил събрал Гождоман Али Баба ефенди и обяснявал на гласоподавателите:
- Вижте сега, да ви обясня някои неща. Аз командвам парада. Аз мога всичко.
По времето на Маугли аз управлявах, по времето на Симчо пак аз, по времето на Альоша аз дърпах конците и дори да дойде оня селяндур, който си изгае на старажари и апаши - полицайчето, пак ще правя каквото си искам със селото. Нека да не се заблуждаваме, гласувайте за мене белким си спестя някоя друга пара от подкупи.
- Машала, ефенди ! - отговорили всички в хор.

Докато всички в селото били заети с предизборната дейност едниствено глашатая Иванчо изглеждал отчайващо незаинтересован от събитията. Той шавал из "текейсето" с туба нафта и си повтарял под нос - "Къде оставих кибрита, мамицата ви! Къде оставих кибрита!?!"

неделя, юни 28, 2009

За хората, бъдещето и информатиката

Да зададеш въпроса "За какво я уча тая математика?" в началото на първи курс в университета е проява на нетърпеливост. Да зададеш същия въпрос няколко години по-късно е проява на пълно неразбиране на материята.
Да уточня, първо, аз никога не съм бил особено добър по математика, дори имам доста изпити оставени "за като му дойде времето", но дори аз започвам да осъзнавам някои неща за живота. Има още две години

Започнах да си мисля някакви такива неща за живота и информатиката след като в Русе се запознах с двама пияни младежи от Манчестър. Те тъкмо бяха завършили училище и тепърва кандидатстваха в колеж. Когато ги питах какво ще учат и двамата казаха Network Administration (или нещо от сорта, не запомних точно, защото след това започнаха да крещят - hackers and crackers!).

Интересно ми стана защото в България едва ли някъде можете да намерите подобна специалност, при нас има математика, информатика и КСТ, друго ако се интересуваш и се занимаваш сам.
Докато при нас ни учат на нещо и след това ни обясняват за какво ще се ползва, на запад първо им казват какво ще правят и после им обясняват как, защо и т.н.

До сега винаги съм си мислел, че това е слабост на нашата образователна система, но се замислих над една мисъл, че в момента преподавателите учат студентите да работят професии, които все още не съществуват. За тях това е много сериозен проблем защото те специализират нещата. Ако искаш да станеш мрежов администратор учиш едно, ако искаш да станеш desktop програмист - друго, а за web програмист - нещо напълно различно.
При такъв подход, без да задълбаваш в нещата, промяната би била нещо, с което доста трудно можеш да се справиш ако не си запознат с основите.

Точно това според мен се опитва да направи нашата образователна система - преподават основите, преподават начин на мислене, а от там нататък е въпрос на желание и малко интелект да се развиеш и да научиш новите неща. Точно по същия начин по който първо виждаш нещата математически и след това разбираш как се повтарят в информатиката.
Някакъв юноша бледен беше казал, че информатиката е един от най-сложните дялове на приложната математика и посредствените математици е хубаво да си останат просто посредствени математици :)
Далеч съм от мисълта, че нашите университети вадят много по-подготвени и много по-кадърни информатици от западните, все пак всичко е въпрос на хора, ако си посредствен няма значение къде учиш. :)

Важното е да се стремим към самоусъвършенстване, да гледаме напред и да вярваме, че ако нещо е писано да стане, то ще стане по един или по друг начин :)

peace and love brothers \/

сряда, юни 24, 2009

Suse Studio - web, а ?

Най-после получих покана за SuseStudio beta tester.
За незапознатите да обясня за какво иде реч. Suse Studio си е едно готино уеб сайтче, в което можете да си "построите" сами linux дистрибуция на база SUSE, да си го изтеглите или дори да го тествате online.

Въпреки че софтуера е още в beta стадии се държи много прилично. Разработчиците са се постарали да не се усеща по нищо, че работите с web интерфейс, а не с desktop приложение.
При влизане те посреща един симпатичен робот и ти предлага да си избереш базова конфугурация, с която да започнеш същинското ръчкане и настройване. Възможните опции са server, minimal x, gnome, kde 3, kde 4 и minimalistic. След като си избереш шаблон за работа можеш съвсем спокойно да си селектираш какви пакети искаш да се инсталират допълнително и кои да се махнат, поддържат се зависимости, така че шанса да махнеш нещо, което не трябва, е доста малък.
Следват тривиалните настройки за локализация, добавяне на потребители и т.н.
До тук опциите са доста ограничени (поне ако искате наистина да разцъкате нещата на 100%), но идва интересната секция "Overlay files", където можете да качите на сървъра файлове, които да заменят вече съществуващите на диска. Ако знаете какво правите, това ви дава пълен контол над всичко което си поискате.
За финал остава естесвено самото сглобяване на системата, което в моя случай отне около 3 минути, като можете да си изберете дали да се build-не disc image, live cd, vmware virtual machine или xen virtual machine. Имате 15GB за експерименти. :)
След като процедурата завърши, освен очакваната функционалност да си го изтеглите има едно малко симпатично бутноче Testdrive. Тук започва забавлението. Можете да се свържете към виртуална машина стартирала вашата дистрибуция или през flash-овски уеб интерфейс или през ssh и да правите каквото си искате. Все пак не го приемайте като безплатен виртуален хостинг, всяка сесия се откача автоматично след 1 час - по мое мнение напълно достатъчно време за да разберете дали добичето работи като хората.
Виртуализацията на linux + GNOME ми се стори малко бавничка, но все пак върви върху QEMU (мен ако питате, лоша работа :)).

По-важния въпрос тук е на кого му трябва нещо такова ? Ако искаш да си направиш 100% твой си линукс имаш хиляди варианти - от linux from scratch, през debian net install, та чак до красивите и удобни инструментчета на ubuntu за тази цел.
На мен лично за подобен тип дейности ми допада най-много debian net install / arch linux net install идеята, тоест базова инсталация, която си слагате от диск и от там нататък всичко, което ви трябва се инсталира от net-а. По-голям контрол над системата - здраве му кажи.
Ще кажете - да, ама това е само за nerd-ове. Дори да приемем, че е така, аз пак не проумявам защо тези fancy user friendly shiny happy geeky-weeky teeny-weeny flashy нещица трябва да се случват в web ???
Само мога да си представя какви хардуерни ресурси са отделени за този проект. За мен чиста загуба на време и ток. :)

Whatever, проекта не е лош като изпълнение, ако ви допада идеята тествайте го и сами преценете до колко е полезен. Най-малкото си заслужава разцъкването. Можем само да се надяваме, че това ще донесе на linux някой друг фен.

P.S. За наблюдателните, Chrome под Linux тича та не мога да го догоня. Нямам търпение да излезе нещо по stable. На фона на това, което писах за Firefox, май открих новия си любим браузър.

неделя, юни 14, 2009

Web browser-ски истории

Преди да започна на философствам, да си излея мъката.
Оставям си лаптопа пуснат и излизам като само заключвам екрана за да не пипат любопитни хорица. Прибирам се на следващия ден. Пиша си паролата, влизам.
Всичко сече зверски. Системата е тотално неизползваема. 100% cpu usage. top показва, че най-времезаемащия процес е firefox с 2%. Имам 1gb RAM, заети около 400MB, swap 960MB от 1GB.
Swapoff твърди, че не може да освободи партишъна. Чудя се дълго време какво става.
Оказва се, че след убиване на Firefox (който по принцип не се спира) се освобождават 150MB RAM и 700MB swap! wtf !!!
Нямам идея какво прави тоя браузър и какви мамка му ги пише в тоя swap.

Колкото повече се увеличава числото след името Firefox, браузъра става все по-функционален, но и все по-тежък. За сравнение един тъп уеб четец като Opera направо кърти по отношение използване на памет и скорост. А уж нямат тази огромна потребителска база, нямат същия брой разработчици и т.н., а все пак се справят прекрасно, колкото и да не искам да го призная.
Firefox сякаш продължава да трупа потребителска база, осланяйки се само на стара слава. А борбата при браузърите става все по-ожесточена след като google се настаниха на масата с намерение да вземат голямо парче от тортата. Първите бета версии на google chrome за linux и mac вече са факт, а фурора, който предизвика излизането на версията за windows просто не се нуждае от коментар.
Microsoft май последни осъзнаха, че пазара на уеб браузърите не им принадлежи по право и набързо се втурнаха да вадят нови версии на своя печално известен Internet Explorer.
Opera без да вдига много шум вади версия след версия, всяка следваща стъпка е точно на мястото си и се радва на почти фанатични потребители.
Май само Apple от самото начало имаха ясна визия какво ще правят с техния Safari, но пък и тях никой не ги притиска - нямат конкуренция на Mac платформата и никога не са имали амбициите да направят нещо сериозно в света на така презираните PC-та.
Единствения останал жокер в ръкава на Firefox е неговота функционалност, но ако не се направи нещо по въпроса с бъговете и бавната работа, просто няма как да продължат нещата нагоре.

Наскоро се замислих много за нещата около браузърите покрай един нов проект наречен uzbl. Момчетата, които го разработват твърдят, че никой от съвременните браузъри не следва unix философията, че всяка програма трябва да прави само по едно нещо и то да го прави добре. Те казват, че не им трябва сложен потребителски интерфейс, искат удобство и най-важното - казват, че всичко - от табове, през bookmarks, до ad-blocker трябва да става извън браузъра в отделни скриптове.
Пробвах го, отзад стои webkit, използва режими на работа както VI, скритповете за bookmark и download са на тъп bash и е най-бързия браузър, който някога съм ползвал просто защото няма какво да го затормози.
Ясно е, че uzbl не е продукт за всеки, малко хора ще се хванат да разучат shortcut-ите и да настроят браузърчето така че наистина да им е удобно. Накратко тази програмка никога няма да добие голяма популярност, но отваря някои много интересни въпроси относно това как се прави качествен софтуер.

btw, Виктор (един приятел от Русе) му хареса идеята на uzbl и направи един негов си клонинг на qt, който си има дори и табове. Ако се реши да се доразвие проектчето, ще пуснем малко source пък да видим... :)

четвъртък, юни 04, 2009

PHP method chaining

class Chain{

  var $text;

  function addHello(){
   $this->text .= "Hello ";
   return $this;
  }

  function addWorld(){
   $this->text .= "World!";
   return $this;
  }

  function getText(){
   return $this->text;
  }
}

$obj = new Chain();
$text = $obj->addHello()->addWorld()->getText();
echo $text;
?>
Резултат:


Hello World!


Ей така можете да си chain-вате методи в php. Примера е идиотски, но показва общата идея без излишни глупости :)
Къде може да се използва вие си знаете. Аз писах едни active record нещица. Пести писане и най-малкото така кода ми изглежда по-добре :)

понеделник, юни 01, 2009

GNOME недомислица

От известно време забелязвам една огромна недомислица в GNOME и по специално във файловия мениджър Nautilus.
Когато тегля даден сериал от торенти съм леко нетърпелив и за това дава висок приоритет на първата серия и докато я гледам, оставям останалите да се теглят.
Проблема идва от това, че докато гледам филма той по едно време започва зверски да сече. Насича сякаш съм си пуснал full HD на стария 200 мегахерцов компютър :)
Някакъв странен процес ми вдига използването но процесора на 100%.
След дълго и продължително разследване (kill -9) се оказа, че това е процеса, който прави thumbnails на видео файловете в Nautilus. Нещата понякога се оправят когато просто изляза от папката, но понякога процеса забива и наистина си чака "убиването".
Очевидно някой е решил, че трябва да се прави нов thumbnail при всяка промяна във файла. Не особено умна идея при положение, че имаш няколко гигабайта видео, което постоянно се променя.

Решенията не са кой знае колко сложни.
Може да отваряте файла и веднага да затваряте Nautilus.
Може и просто да забраните правенето на thumbnails за видео.

и все пак
GNOME, ftw !!! :P

П.П. Това е за GNOME 2.24.1 на Ubuntu 8.10

понеделник, май 25, 2009

@home

Пиша това за тези болни студенти като мен, които учат на другия край на България и не са се прибирали скоро. (тези, които учат извън BG ще ги дразня някой друг път)

Та, да ви осведомя - прибрах се в Русе за няколко дена.
Тука има ядене в хладилника, постоянно, при това без дори да си мръдвам пръстта.
На всичкото отгоре бирата в хладилника е винаги студена и на практика никога не свършва.
Заслужават внимание и двете магически места в апартамента. Едното е коша за пране, хвърляш си дрехите там и след по-малко от 24 часа ги намираш в гардероба си изпрани (при това с омекотител), изгладени и прилежно сгънати !!!
Второто магическо място е мивката в кухнята, след като се наядеш си оставяш чинийте там и те се измиват сами.

Рано сутрин можеш да погледнеш с разнежен и кръвясал поглед по-малката си сестра, да кажеш вълшебната думичка и след 5 минути кафето те чака пред компютъра. При това без да те питат с колко лъжички захар. :)

По пода няма бирени бутилки, чорапи и пияни програмисти!!!

Когато ти стане топло не се събличаш, а пускаш климатика и отваряш студена бира. Когато ти стане студено си обличаш тениска :P

Когато се появи бабката с очилата за да иска пари за входа, не се бъркаш дълбоко с кисела физиономия, а безгрижно се провикваш през рамо "Татеее !" :D
Въобще не те интересува дали тока, водата и интернета са платени. Те просто са - факт!

За да не звучи чак толкова прекрасно ще отбележа и някои минуси.
Примерно когато се прибереш с пияна девойка под ръка в 3 през нощта следват малко неудобни въпроси. Не можеш да пушиш в леглото. Не можеш да си слагаш краката на масата (все пак може и да не те видят). От време на време се налага да изхвърляш чувалите със смет, да оправяш някой друг развален контакт или пък да боядисаш някоя друга врата/стена, но ...
Да не се залъгваме - заслужава си.

Само аз ли започвам да се чудя защо му е въобще на някого да се изнася от вкъщи ?!? Та тук е толкова хубаво ! :)

вторник, май 05, 2009

За Windows 7 и развитието на Microsoft през погледа на Linux потребител


Всички знаете, че съм заклет Linux фен и това много трудно може да се промени, но все пак не живея в пещера, виждам какво се случва и любопитството в мен напира да пробвам новия Windows 7.

Не знам дали това което се случва с компанията в момента е в следствие ръководството на Стив Балмър или Бил Гейст е оставил солидно "наследство", но в последно време виждам някои доста интересни промени в Microsoft.
Първо и най-странното за мен е, че Microsoft започват да се опитват да пишат качествен и функционален софтуер. Но за това ще напиша в отделен пост, Windows 7 идва с някои подобрения, които успяха да впечатлят дори nerd като мен :)


Трябва да се обърне внимание, че времето между излизането на Windows XP и Vista беше 7 години и въпреки че XP беше/e една много добра ОС, за тези години много неща се промениха. Това е старшно много време.
Преди време в блога си Mark Shutleworth (създателя на Canonical) писа за release cycle-а на една Linux дистрибуция и софтуер като цяло, тоест през колко време е оптималния вариант за нова версия. За Ubuntu това са 6 месеца. Дали са много или малко, не знам, но при всички положения е по-добре от 7 години. Общо взето според него съществуват 2 варианта, които можем да идентифицираме с двата най-големи desktop evironment проекта за Linux - GNOME и KDE.

GNOME разчитат на чести нови версии с малки подобрения, което дава увереност на потребителите, че проекта върви сигурно в дадена посока и липсва тоталния шок при сблъсък с новата версия, но пък се оказва проблем, че по-голяма част от потребителите не виждат съществена разлика между различните релийзи.

На другата крайност е KDE, който с всяка своя нова версия прави огромни скокове. Все пак при прехода от версия 3 до версия 4 беше пренаписана почти цялата среда. Такъв тип обновяване ентусиазира опитните потребители, но отблъсква редовия user, на когото му се налага да свикне с новата система. Освен това се губи много от стабилността на софтуера, KDE 3 стана наистина добра графична среда едва към версия 3.5, а кога това ще се случи с KDE 4 никой не знае.

Донякъде смятам, че именно този проблем се получи и с Vista. Дългия цикъл на обновяване даде достатъчно време на разработчиците да напишат каквато си искат функционалност, но резултата беше бъгъва работна среда, отблъскваща обикновения компютърен кибик.
Подозирам, че това се опитват да избегнат от Microsoft с честото пускане на нови версии, release candidates и т.н. при Windows 7.


Оставяйки потребителите да използват операционната система, колкото си рано искат, получаваш милиони бета тестери, на които не плащаш нито стотинка. Нови проблеми изникват постоянно и екипа разработчици има време да отстрани по сериозните от тях докато дойде време за официалното излизане на Windows 7.
Освен това имаш възможност с всеки следващ build, да вдигнеш пушилка по online медиите и да поддържаш вниманието насочено именно към този продукт.
Никак не лоша идея трябва да призная. Винаги (тайно) съм подозирал, че в MS работят умни деца :)

Нека все пак не забравяме името на компанията. Microsoft не дават нищо без пари. След като изпълните ролята си на beta tester и излезе официална версия, ако не обновите системата си на 1-ви март 2010г. компютъра ви ще започне да ви го напомня по много неприятен начин - като се изключва през 2 часа. Ако сте достатъчно упорити и издържите 3 месеца на това мъчение на 1-ви юни 2010 той окончателно ще спре да работи.
Microsoft-ска работа. :)

Интересно ми е как ще се развият нещата. Ще поживеем, ще видим. :)

PS. Няма лошо да си поиграете с Windows за няколко дена. Истината си остава в пигвина и демона - истинските приятели на geek-а :)

сряда, април 29, 2009

Новините днес

По принцип не чета новинарски сайтове, сега си припомних защо.

Вижте това:
През май по вода
Обикновена новина за времето. Дааа, ама не, КОСТОВ е виновен !
Вижте защо:


Коментари:
1) На английски звучи така "Дъъти мади уйедър" !!!!
2)Ще е хубаво времето супер
3)абитуриентите ще се къпят, няма как. 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12 еееееееееееее
4)Костов е виновен.
5)Кога ще дойде хубавото време? Моля, съжалете се над нас!
6)Ти се побърка с тоя Костов....
7)Тоя Костов ти е само в глават.хахаха,Костов това,Костов онова явно го праиш за кеф,ама май е вече време да спреш щото ставаш банален вече.Сам си прави изводите.
8)Виновен е Станишев, който е накарал Костов да го направи. Това е, защото Станишев е бил изнервен, че любовникът му Джулио Суге е бил убит.
9)K O S T O V N A V L A S T ! ! !
10)DA MU MISLQT ABITURIENTITE... :)

След това невероятно мозъчноубийствено окровение, искам да попитам, сега Костов ли е виновен или Станишев ? И това означава ли, че само абитуриентите ще му мислят ако Костов дойде на власт ?
Политиката е сложно нещо.
За наша радост dnes.bg не се ограничават само с политика, други интересни заглавия са:
Замерят плевенски лисици с ваксини против бяс

Цъ, цъ, цъ вместо да ги лекуват ...
Гошко и Тошко нямаше кой да ги гушка зимата

И мене нямаше кой да ме гушка зимата, ама оплаквам ли се ?
Станишев в Кремъл – от "разпни го" до... "разпни го"

А Костов ?


Това са те - българските online медии. От тях ли затъпяваме или те затъпяват заради нас, не знам ?

Писане на PHP конзолни скриптове


Успях хубаво да си счупя Linux-а, опитвайки се да инсталирам една операционна система, която упорито твърди, че не иска да се инсталира на PC. След някои хора - потоп, след тая ОС(която не искам да споменавам) - reinstall :)
Та, успях да си спася htdocs, но понеже не съм от най-умните забравих да си копирам конфигурационните файлове. В следствие на това като си връщам нещата обратно трябва да си направя наново и всичките виртуални хостове.
За да се добави такъв хост трябва да редактирате 2 файла и да се направи една директория, което си е работа, а и когато трябва да го направиш много пъти, нещата не придобиват никак приятен вид.
И понеже съм си originaly мързелив реших да го направя със скрипче.
btw, винаги съм твърдял, че е по-добре да загубя 20 минути в писане на някаква глупост, отколкото да губя 10 правейки го на ръка и затъпявайки :)
Само да вметна, че пиша уеб шитни и хич не се радвам когато трябва да се правя на Linux администратор и за това ползвам xampp (в случай, че се зачудите за странните пътиша). Един такъв админ ще се хване и ще напише скрипта на bash и той вероятно ще изглежда нещо като това:


#!/bin/bash

#some backup
cp /opt/lampp/etc/extra/httpd-vhosts.conf /opt/lampp/etc/extra/httpd-vhosts.conf.backup
cp /etc/hosts /etc/hosts.backup

# creating some stupid vars :P
while read line
do
file="${file}${line} \n" ;
done < "/etc/hosts";

new_host="127.0.0.1 ${1} \n";
new_vhost="
\n
\t DocumentRoot /opt/lampp/htdocs/${1}/ \n
\t ServerName ${1} \n
\n \n";
new_dir="/opt/lampp/htdocs/${1}/";

#creating new virtual host
mkdir $new_dir;
chmod 755 $new_dir;
echo -e $new_vhost >> /opt/lampp/etc/extra/httpd-vhosts.conf
echo -e $new_host > /etc/hosts;
echo -e $file >> /etc/hosts;

#restarting the server
/opt/lampp/lampp restart

За да добавите нов виртуален хост просто изпълнявате:
./addvhost.sh test

И скрипта ще свърши останалото за да се добави хост с име "test".
Колкото и да е powerfull bash-а, не пиша по цял ден на него и примерно тоя скрипт ми отне около 15 минути, основно защото половината време трябваше да чета документация.
Ако сте като тъп уеб дИвелъпър като мене и php ви е по-удобен, вече (то не е много отскоро ама айде) можете да напишете същото и на php.
Нещо като това:

#!/opt/lampp/bin/php
$param = $_SERVER['argv'][1];

//create backups
copy('/etc/hosts', '/etc.hosts.backup');
copy('/opt/lampp/etc/extra/httpd-vhosts.conf', '/opt/lampp/etc/extra/httpd-vhosts.conf.backup');

// set some vars
$hosts_file = file_get_contents('/etc/hosts');
$vhosts_file = file_get_contents('/opt/lampp/etc/extra/httpd-vhosts.conf');

$new_host = "127.0.0.1 \t $param \n";
$new_vhost = "
\n
\t DocumentRoot /opt/lampp/htdocs/$param/ \n
\t ServerName $param \n
\n \n";
$new_folder = "/opt/lampp/htdocs/$param/";

// creating vhost
mkdir("/opt/lampp/htdocs/$param/", 0755);

$fh = fopen('/etc/hosts', 'w');
fwrite($fh, $new_host);
fwrite($fh, $hosts_file);
fclose($fh);

$fh = fopen('/opt/lampp/etc/extra/httpd-vhosts.conf', 'w');
fwrite($fh, $vhosts_file);
fwrite($fh, $new_vhost);
fclose($fh);

// restart the server
$output = shell_exec('/opt/lampp/lampp restart');
echo $output;
?>

За да си свърши работа скрипта иска да му кажете нещо от типа:
./addvhost.php test

Както виждате нищо страшно. Върши абсолютно същата работа и не съм засичал, но ми се струва, че ми отне половината от времето на bash-a.

Друго важно уточнение е, че тези скриптове са писани само за да покажат как хипотетично биха могли да станат нещата, вършат работа, но аз като потребител не бих ги използвал, най-малкото защото не дават възможност за допълнително настройване на виртуалния хост и няма абсолютно никаква проверка дали нещо по време на изпълнението не се е омазало. :)

За добро или лошо php се мъчи да излезе от сървърната среда и да се превърне в пълноправен език за административни скриптове и дори desktop приложения(phpgtk).
Наскоро гледах някъде в нета сравнение на езиците за програмиране и корабите. Примерно java беше описана като огромен транспортен кораб, който върши много неща, но не е много приятен за каране.
Там php беше сравнен с малък риболовен кораб - малък, бърз и върши точно това, за което е направен.
За мен лично така и трябва да си останат нещата, но нищо не пречи на php да се пробва при десктоп приложенията.

edit: За времето за което написах тези скриптове и този пост, можеше да си свърша работата, но нямаше и да е наполовина по-забавно :)

неделя, април 26, 2009

Brainstorm за външния вид на GIMP


В момента тече процес по редизайн на GIMP с цел по-лесна работа с програмата.
Можете да предлагате различни нововъведения на адрес - http://gimp-brainstorm.blogspot.com

А тук можете да видите моето предложение.
Опитах се възможно най-добре да обясня какво имам впредвид.

Интересно ми е да чуя мнението ви по въпроса?
Какво ще кажете за моете предложение ?
Харесахте ли си някое друго ?
Какво ви харесва или не ви харесва във външния вид на GIMP ?

събота, април 04, 2009

Урок за GIMP: Как да сменим цвета на кола

Ето още един кратък урок за GIMP, в който се опитвам да покажа някои трикове при работа с графичния редактор. В случая сменяме цвета на кола (минибус), но принципа може да се приложи на други места. Основния проблем е да сменим цвета запазвайте светлосенките, което се оказа не особено трудна задача.

Историята: Наскоро ме помолиха една бърза услуга, трябваше да сменя цвета на една кола. И аз като пишман дизайнер (ей, какви хубави български думички използвам) реших да помогна и сега ще ви кажа как направих нещата.
За пример съм намерил от google една хубава снимчица, да се надяваме, че автора й няма да има нищо против :)

Започваме процедурата с дублиране на същия слой, махаме видимостта от първия и започваме да работим с другия. Върху втория слой започваме да трием всичко, на което няма да му сменяме цвета.
Целта е след като сменим цвета на нащия хипарски бус, да запазим фона, какъвто и да е той.
Същия ефект може да се постигне чрез уреда за пътеки, като се изберете необходимата част от изображението и го копирате в нов слой.
Все пак на мен варианта с гумата ми се струва по-лесен и по-удачен в случая.
Важно е това, което изтриваме да остане прозрачно.
Тук има един малък трик, ако използвате jpg то след триене ще остава бял цвят. За промените това, селектирайте малка част от бялото, изберете от менютата Цветове / Цвят към прозрачност и изберете бял цвят. След това спокойно можете да триете.
Тази част е най-бавната и най-неприятната, но трябва да се направи :) Трийте докато не получите нещо такова:

Както виждате аз не съм се старал много, но в случая целта е просто да покажа идейно как става, а не да показвам нещо перфектно.
Следващата стъпка е отидете на слоеве и да изберете превръщане на прозрачността в селекция. От тук нататък е важно каквото и да правите да не премахвате селекцията, ще разберете защо.
Връщате се на изображението и с уреда за избиране на цвят избирате най-тъмното червено (в този случай, иначе може да е друг). След това отивате на кутията с инструменти, избирате цвета, с който рисувате и копирате html нотацията конкретния цвят.
След това избирате Цветове / Цвят към прозрачност и поставяте като цвят html кода, който сте копирали. Незнайно защо този tool не се съобразява с цвета за рисуване и се налага ръчна намеса.

Премахвате цвета. Само да напомня, не бутайте селекцията. Както забелязвате някои нюанси на червеното още са останали. От тук нататък можем да продължим да ги премахваме по същата процедура, но така се губи голяма част от сенките, отблясъците и т.н. За това, малко по-грубия, но пък по-лесен вариант е да превърнем слоя в черно бял - Цветове / Изваждане на цветове / Осветеност (или което е удачно във вашия случай).
Сега създаваме нов слой, който е прозрачен. Избираме го него, избираме си цвета който искаме да направим нашето хипи возило и "ливваме" с кофата. Преместваме новия слой под този, който сме обработвали до сега. Не сте махнали селекцията, нали ?
В този невероятен момент (работейки върху цветния слой) накликваме Избиране / Обръщане и изтриваме селекцията. Така премахваме ненужния цвят и оставяме място за фона. Връщаме видимостта на долния слой и ... това е. Всичко е готово.
Може да се наложи да дооправите някои допълнителни нещица, но като цяло това е идеята.

Използвайте свободен софтуер, борете се за свободата си и не забравяйте, че този урок е под Creative Commons Attribution-Noncommercial 2.5 лиценза, така че правете с него каквото си искате стига да спазвате условията на лиценза.
От тук можете да изтеглите .xcf файла.

Надявам се да съм бил полезен.

Забележка: Използван е gimp 2.6.21 на български, тоест ако ползвате по-стара версия някои менюта може да са по-различни, но все пак идеята е същата.
Още един повод да поздравя преводачите :)

петък, март 27, 2009

Neopit Pilski пак са тук :P


Всичко в това интервю е силно дезинформативно и е абсолютна лигавня. Единственото, което ви трябва да знаете, че Neopit Pilski пак тръгват из България. В myspace-а им можете да ги чуете ако до сега сте пропуснали.
На 1-ви април са в Русе, следващите дни са в Стара Загора и Велико Търново и на 4-ти ще kill-нат нещо голямо в Пловдив :P

Следващата простотия е с едно иначе добро момче, което първо започна да разгласява и агитира за Neopit Pilski тази година. :)


Аз: Айдее да ти направя едно интервю за блога ? "Човека, който докара Neopit Pilski в България говори пред бат Ицо". Какво ще кажеш ?

Митко Митков: хахаха! Ок,ама не съм ги докарал аз, хахаха и ше е ташак да го пишеш тва!

Аз: Добре, сега чакай да си формулирам първия въпрос :D

М: Ама, ся сериозно ли ? В смисъл да вкарам ли лека лига ако се наложи в отговорите :D

Аз: Абе, вкарвай каквото искаш, аз и без това ще ти изопача думите и ще те накарам да изглеждаш тъпо! :D
Ок, г-н Митков, как се засякохте с небезизвестния фронтмен на групата - Стефан ?

М: :D Ами ходих в Хамбург..
:D

Аз: То за Хамбург ясно, ама как стана преди това "заварката" ?

М: - Хахаха, ами запознахме се на техен концерт в Русе 2007-ма. Помня че много лошо се бях напил миналата вечер, хахах. Но това няма нищо общо.

Аз: - Да, това е една красива история, имам някакви спомени от нея. Та, какво стана като се видяхте в Хамбург ?

М: Пихме чай. Тая история не е инстересна ве!

Аз: Мисля, че аз те интервюирам и не хубаво да ми казваш кое е интересно и кое не! Феновете имат право да научат нещо повече за живота на своите идоли! :D
Как успя да склониш момчетата да зарежат германските фенки за сметка на българските групита ?

М: Хахах, абе аз нямам нищо общо. Не си прави ташак с мен :D

Аз: Виж сега, искам да напиша нещо за това, че ще идват в България, концерти това-онова.
Но не мога да напиша само - Neopit Pilski идват в България, дайте да отидем, много са яки. Трябва да напишем нещо вълнуващо, да подмокрим 14 годишните фенки!

М: хаха

Аз: Как Ви се стори Стефан като човек, погълнат от славата егоцентрик или земен поет с китара ?
:D
(баси идиотския въпрос)

М: Много готин. Лафихме си за музика основно. И пихме чай... хаха. Той организира разни концерти в Люнебург, където е щаб квартирата му, хахах.. Мисля че и в Хамбург също помага за разни мероприятия.
Човек, ако искаш, мога да говоря с него направо да му направиш интервю.

Аз: :D Не, той и без това се радва на слава и жени. Трябва да покажем черноработниците зад кулисите - като теб !

М: хахахахаха! Борбата е безмилостно жестока !

Аз: Точно така

М: Не знам дали знаеш.. Ей ся щи кажа.

Аз: Ами, сигурно не знам, кажи ми !

М: Neopit Pilski`s "На Баба Ти Хвърчилото" ("Der Papierdrache Deiner Oma") im Soundtrack zum neuesten gemeinsamen Video von Deutschland- und Europameister im Freestyle-Windsurfen Andre Paskowski und dem amtierenden Weltmeister Jose „Gollito“ Estredo!!!

Аз: Мите, аз ако знаех немски, щях да съм в Германия при тебе, мойто момче ! :D Преведи за мен и 14 годишните фенки ! :D

М: ахаха
Неопит Пилски с "На баба ти хвърчилото" в саундтрака към новото общо видео на немския и европейски шампион по фриистайл уиндсърф и сегашния световен шампион.
Имената можеш ти да ги препишеш.

Аз: Еваларка!
Смятате ли да промотирате Neopit Pilski и в други страни от бившия социалистически блок ?

М: Да, смятам! хахаха

Аз: Какво имаш да кажеш на българските фенове относно предстоящите концерти на българо-немското симфонично фолк трио ?

М: - Всички да отидат, иначе... не стават.

Аз: Благодарим ти за това кратко, но изключително информативно интервю.
Остана само един последен въпрос.

М: хахах

Аз: Абе, Sepultura с негъра верно ли те кефят ? :D

М: Кефят ме Sepultura без негъра.. С негърското им творчество не съм много запознат. Refuse ! Resist ! хаха

Аз: гаден расист ! :D
Мислех да ти спестя този въпрос, но не мога да се сдържа и да не ти го задам. Искам да те питам в ролята ти на виден русенски artist, какви са бъдещите ти творчески планове ? :D

М: - Хммм, чакай да помисля.. Нямам планове за сега ама ще ти кажи като ги избистря.


б.р. Тъпаци ! :D

btw, снимката си е от техния myspace;

сряда, март 25, 2009

Как да превърнем gedit в IDE за C++

Ако ползвате GNOME, то е твърде вероятно да използвате и gedit и ако като мен от време на време ви се налага да пишете на C++, а не ви се занимава с големи и тежки IDE-та то вероятно този съвет ще ви е от полза.
Простичкия но мощен gedit има много готини модули. Можете да ги видите като накликате Редактиране / Настройки и отидете на таба Модули. От там активирайте модула "Външни инструменти" и наснете бутона за насктройките му. От там добавете нов Tool и наблъскайте вътре следните настройки.

Description: Коплиране на C++ файл
Shortcut key: F5
Command: g++ $GEDIT_CURRENT_DOCUMENT_NAME -o ${GEDIT_CURRENT_DOCUMENT_NAME%.*}
Input : Нищо
Output: Показване в долния панел
Aplicability: Всички документи

Благодарение на това ще можете с бутона F5 да компилирате автоматично файла, който сте отворили. Това ще компилира само 1 файл, ако искате да компилирате по-големи проекти, то вече има добавена функция, с shortcut key "ctrl + F8", която търси makefile.

Следва добавяне на следващ контрол:
Description: Изпълнение на програма
Shortcut key: F6
Command: ./${GEDIT_CURRENT_DOCUMENT_NAME%.*}
Input : Нищо
Output: Показване в долния панел
Aplicability: Всички документи

От тук нататък остава само coding, натискате F5 за да компилирате и ако няма никакви грешки F6 за да изпълните програмата си.
Лесно и бързо, перфектно за писане на малоумни програми за университета :) :P

П.П. Надявам се няма нужда да обяснявам как това може да работи с C или който и да било друг език и компилатор :)

петък, март 20, 2009

Bluetooth Phreax


Днес вдъхновен от човъркането по телефона си вървях по центъра на Пловдив и четях глупости от нета.
Тогава ми хрумна една интересна идея... :)

Забавната част
Вървя си по улицата и си мисля, какво ще стане ако потърся някого по bluetooth. Бря, намерих хора. Избрах една снимка на малко русо момиченче, ококорило очи пред fish eye и тръгнах да я пращам на всеки който засека. Ей така, между другото, докато небрежно си вървя по улицата с телефон в ръка.
Централната улица на Пловдив, от военния клуб до джумаята, се минава за около 15-20 минути ако вървиш бавничко. За това растояние "прихванах" около 10-тина телефона. Повечето ги изгубих от обхват докато вървях. Забавно беше да видя как 2-3 човека с леко очудване започнаха да вадят телефони и да отказват трансфера и накрая един младеж се спря, погледна си телефона, прие трансфера, погледна снимката, огледа се и с усмивка продължи да крачи нагоре.
Мен малко ме трясна параноята и веднага прибрах Nokia-та и спрях да пращам на хората, но като цяло съм доволен от малкия си "експеримент".

Практиката
Като се замисля, тази технология може да се използва на много неща. Някои може просто да си спамят, винаги ще се намерят хора, които ще се опитват да си рекламират продуктите по всевъзможни начини. Вървиш си по улицата и получаваш по bluetooth-а "Новият Big Mac с месо от задна плешка от дългокосместа овца. Само в McDonalds. Само за 2,99", обръщаш се в ляво и виждаш голямо червено М, което те кани да влезеш. :) Вероятно ще е много дразнещо, но поне в началото ще ми е забавно.
Други може да се опитват да хакват, въпреки че възможността за това е доста малка - не знам дали има телефони, които приемат трансфери без да питат притежателя си преди това. Все пак има всякакви хора, примерно за съквартиранта ми Владо, EXIF не е нещо, което съдържа данни за снимките, а място, където да се набутат "лоши" кодове. :)
Най-културния вариант за подобен тип спамене е да се рекламира докато се доставя някаква полезна за потребителите информация. Примерно минавате покрай някоя банка и получавате курса на долара и еврото плюс бонус поздрави от банка "Еди Коя Си".
Приложенията са наистина много, но разбира се най-важното, което остава е да гледаш как хората се стряскат по улиците. Чарът на този тип спам е в това, че не просто получаваш някаква глупост, а има и някакъв вид физически контакт. Виждаш хората, които спамиш, евентуално и те те виждат. Има малко по-друг вид комуникация.

Техническата част

По отблизо погледнато нещата въобще не са трудни за реализиране. Какъвто и да е компютър с usb bluetooth dongle за 15 лева ще свърши перфектната работа. След като проверих в нета, се оказа, че и други хора са се сетили за това доста преди мен и вече има написан подобен софтуер. Но дори и да се наложи да се пише програма специално за това, то няма да има особени трудности.
Най-важното според мен е от самото начало да се предотврати безконтролния спам, как ще стане това е отделна тема. :)
Може да се напишат някои проверки от страна на изпращача, дали днес/тази седмица дадения телефон е получил съобщение и да не му се праща пак. Може да се напише клиентска програма, която да блокира или просто да филтрира определени stream-ове и още какво ли не. При повечко желание могат да се направят наистина много неща, като разбира се най-простото остава да си спрете bluetooth-а или да изключите видимостта.

Сега, важно съобщение, ако сте nerd разполагате с място в централната част на някой град и ви се занимава с глупости обадете се. Имайте в предвид, че bluetooth-а има обхват около 10 метра, тоест трябва да е някое наистнина централно място, където минават много хора. Хардуера от вас, софтуера от мен, забавлението - за всички. :)
Ако пък смятате, че може да рекламирате бизнеса си по тоя начин, пак аз съм човека :)
Много ми се иска да го тествам това в полеви условия.

четвъртък, март 19, 2009

Местим се от web към desktop или ?


Съвсем скоро писах как аз използвам web приложения през desktop клиенти. Дали мигриране се получава защото десктоп програмите са по-удобни и по-бързи или защото уеб интерфейсите все още не са достатъчно развити, може много да се спори. Все пак някои компании работят усилено за да променят нещата, но за това друг път.

Ако погледнем малко по-назад във времето, то виждаме, че в началото процеса е бил почти в обратна посока - местене на дескоп приложенията в уеб. Добър пример за това са пощите. От по-възрастни компютърджии съм чувал, че преди единствения начин да си провериш пощата е бил чрез mail клиент, който да я изтегли от съответния сървър. Постепенно идват уеб интерфейси, които вършат същата работа и нещата се променят, тъй като вече няма нужда от отделни програми за това и съответно няма никакви настройки, които да затруднят нещата. Стига се до момент, когато вече дори офис пакета може да ти е online, та дори и можеш да играеш 3d first person shooter през браузъра си (quake live).

Ако погледнем още по-назад, времето за PDP-тата, то тогава е било немислимо компютрите да си обменят информация. Представете си как купувате нова машина и не можете да прехвърлите данните по никакъв начин освен да ги набиете на ръка или да напишете конвертор, който да ги преобразува. Както виждате и в това отношение нещата вече са много променени.
Ако следваме този ред на мисли, то изниква идеята, че интернет освен перфектната среда за пренос на данни е и перфектната среда за унифициране на приложенията. Какво имам в предвид? Примерно имате RSS четец. В момента може да избирате между някой desktop клиент (аз ползвам liferea) или да изберете някой уеб такъв (аз ползвам и google reader). Нормално един такъв клиент проверява да кажем 100 rss feed-а и ви показва обновленията. Това естествено отнема време. Какво ще стане ако вържем liferea с google reader и гугълския четец проверява всичко и само праща смляната информация на liferea. btw, такъв проект вече има, който започна на google summer of code 2008 и вече има прилични резултати. И така, какво като песним малко време за сметка на сървърите на "Гошко"? Ами имаме централизирано обработване на информацията и много клиенти, които можем да вържем към него като това примерно. Това е версия на четеца за свъсем обикновени java базирани телефони, която също работи с google reader. Тоест в един момент се получава така, че можеш да си прочетеш новините през уеб, през десктоп четеца си или през мобилния телефон. При това те всичките клиенти знаят кои новини съм прочел и кои не. Все пак важна е информацията, а не софтуера (поне за обикновените хора, а не за нас geek-овете :).
Просто трябва да накараш съответната джаджа да се свърже с интернет и от там нататък ти трябва софтуер, който да работи с вече изградените приложения.

Всички тия мисли ми дойдоха днес, когато си свързах телефона към интернет и успях да си проверя пощата, да видя в google maps къде се намирам и да прочета някоя друга новина. Винаги съм мислел, че тези екстри са за ония готините хора с PDA-четата и скъпите телефони. Е, оказа се, че вече нещата не стоят точно така. Честно казано съм доста въодушевен около цялото това нещо и не съм спрял да човъркам различен софтуер вече цял ден.
Само погледнете страницата на gooogle mobile, направо съм учуден колко много софтуер може да се изтегли от там.
Представете си как отивате на Перперикон (примерно) и направи клипче за спомен, след това го качвате в youtube, блогнете за интересното преживяване, като естествено вкарвате клипчето във поста, след това да влизате в пощата си и да пращате линкове на приятели и познати или просто да го публикувате в twitter акаунта си. Ваша воля. И всичко това с обикновен телефон за около 100-тина лева. На мен идеята ми харесва. :)
Хората все по-усилено вървят в посока включване на мобилните устройства в голямата световна лудница - www.
Гледах / слушах / четох (не помня кое точно) преди време едно интервю със създателя на O`Reilly, който е фен на twitter и блогва усилено. Та той твърдеше, че едно от нещата, които са довели до голямата популярност на микроблогинг услугата е именно това, че много добре интегрираха мобилните телефони. За тези, които не са го ползвали - можеше да пратиш sms, който да се публикува на личния ви профил в twitter.

Ще поживеем, ще видим. За сега само си нахвърлям някои мои наблюдения върху нещата, пък да видим какмо ще стане. Иска ми се след някоя друга петилетка да прегледам тези неща и да си кажа - за това бях прав, за това - не, и ще ми е приятно да прочета какво е било времето :)

П.П. Сещам се някаква снимка, която гледах наскоро. Историята се развива през 60-те, на столове стоят няколко човека в костюми, а пред тях е човек от в космонавтски костюм.
- И ти, човеко от бъдещето, казваш, че хората ще си снимат закуската, ще я публикуват в нещо наречено интернет и другите ще я коментират.
- Да.
- Не знам, хората от бъдещето ми изглеждат доста тъпи !
:lol:

петък, февруари 27, 2009

FreeBSD гавра



# ls
ls: not found
# dir
dir: not found
# help
help: permission denied!


Да ти ...

С FreeBSD нещо май не говорим на един и същи език. :)

Успях да оправя нещата, но до сега не се е случвало някоя ОС да ми отказва достъп до help-а :)

неделя, февруари 22, 2009

Linux в страната на десктопите


Едно от нещата, с които особено се гордея е, че родителите и сестра ми в Русе ползват на домашния компютър Ubuntu Linux от доста време (като се замисля, нямаха много голям избор, но това е друга тема).
Не просто го ползват, но и с малко помощ от моя страна се справят доста добре

Миналия weekend направих едно прибиране до родния град и баща ми използва повода да ме помоли да настроя уеб камерата и новия bluetooth usb dongle, който си е купил за да си свърже телефона.
Всъщност за около половин час успях да оправя безжичната мрежа (която също беше дала фира), да оправя драйверите на уеб камерата и да им обясня как се работи с bluetooth. Донякъде бях изненадан колко лесно стана всичко.
Проблема дойде на следващия ден, когато забелязах, че все още са с Ubuntu 8.04 LTSP и реших, че би било хубаво да направя dist-upgrade до последната стабилна версия - 8.10.
Влизам в настройките, указвам да ми показва всички релийзи, пускам updater-а, той ми показва, че има нов release, натискам update и всичко си минава по план.
Рестартирам и ... чудо. Wireless картата не работи, камерата вади 2 кадъра и забива, а bluetooth-а не ще и да чуе за приемане или изпращане на файлове.
Безжичната карта се оправи само с прекомпилиране и реинсталиране на драйверите, но след няколко часа търсене се оказва, че точно за тези устройства има репортнати бъгове, че работят под 8.10.
Оставаха ми 1-2 часа до тръгване обратно за Пловдив, а имах да приготвям багаж и нямаше как да направя downgrade. Сега родителите ми не могат да си ползват джаджите до следващото ми идване в града.

Коментара на леко изнервения ми баща беше : "Това Линукс май ще се окаже голяма бъзикня". Той иска просто да си отвори пощата, да прочете новините, да си прехвърли снимките от телефона, да може да си пусне skype, да пусне камерата и да говори с някой познат, приятел или роднина. И в очите на обикновения потребител една операционна система, която при относително малък ъпгрейд си чупи половината драйвери не струва. Не ме разбирайте грешно, не мисля, че Windows ще се справи по-добре в подобна ситуация, но това е Linux - по-добрата операционна система.

Наясно съм, че това не е проблем на Linux, а на Ubuntu, и че можеше да попрочета някои неща преди да правя dist-upgrade, но едва ли някой би очаквал нещо такова.

Всъщност сега като се замисля, не знам какво искам да кажа с тази история, едва ли могат да се вадят някакви глобални заключения, но най-малкото подобни истории не оставят с добро впечатление. Най-малко Ubuntu, в ролята си на дистрибуцията за desktop потребители трябва да допуска подобни проблеми.
Аз, като един линукс фен, все пак продължавам да съм оптимистичен и чакам 9.04, който ще излезе след 2 месеца, като спасителя на домашния ни компютър. :)


btw, любимото Ubuntu току що успя да "счупи" драверите за wireless картата на лаптопа ми (за пореден път) и ще се наложи да запазя чернова на localhost и да рестартирам за да мога да публикувам този пост.

събота, февруари 21, 2009

Desktop клиенти за web приложения


Напоследък нещо съм се зарибил по desktop клиенти за различни online приложения като twitter, blogger, rss и picassa.
Дори в момента пиша този пост от програмка на gnome, наречена drivel.

Drivel
е разработка на GNOME проекта и както виждате е просто един прозорец, в който може да пишете текст. Поддържа Blogger и LiveJournal. С нея съвсем лесно ще можете да публикувате нови постове и да редактирате стари. При blogger можете да публикувате във всичките ви блогове само със смяна на една отметка.
Хубава функция е минаването в offline режим, при която ще можете да пишете и запазвате постове и при първата wireless мрежа в обхват да ги качите в блога си.
Поддържа основно форматиране на текста и добавяне на картинки, но само от url-и в интернет. За незапознатите с blogger, при добавяне на картинка, тя се качва в picassa акаунта ви и от там автоматично се линква към конкретния пост. Тук разбира се може да заобиколите тази липса на функционалсност с google-ската picassa, чрез която можете без да докосвате browser да качите необходимата снимка в албума на конкретния блог и после просто да добавите линка. Лесно и просто, от вашия desktop. :)
Ако ви е писнало да отваряте browser, да се логвате и да използвате тежкия и бавен web интерфейс на blogger, мисля че това е добра алтернатива.

За Twitux не може да се каже много, тъй като е просто twitter клиент, няма кой знае каква функционалност, но и самия twitter не предполага такава. Автоматично се свързва с twitter акаунта ви, показва в реално време когато някой от хората, които следите напише нещо и ви позволява да добавяте собствен tweet.

Доскоро в firefox-а постянно бяха отворени gmail и google reader, но по едно време като че ли се усетих, че точно тези два таб-а много бавят цялата лисица. А когато нормално използвам п 20-30 таба и си рестартирам браузъра веднъж на 2 дена, това се оказва доста важно.
За това от известно време насам започнах да използвам LifeRea и Gmail Screenlet.

LifeRea e съвсем нормален rss клиент със същата функционалност като google reader, но седи в system tray-а и не ви притеснява докато не дойде нещо ново "по жицата". Миграцията от google-ския четец към liferea е елементарна, просто влизате в акаунта си и експортвате всички сайтове, които следите, след което просто ги вкарвате в liferea и дори няма да усетите някаква голяма разлика.

Повечето хора, предпочитат за работа с поща да използват desktop mail клиент от типа на evolution и thunderbird, но мразя POP3, а през IMAP да изтегля 4GB поща ми се струва неподходящо. За това използвам
Gmail Screenlet. Това е widget от пакета Screenlets, които представляват малки програмки, които седят залепени за desktop-а и правят някакви шашави неща. Примерно показват часа, натоварване на процесора, количество заета RAM памет и т.н. В случая gmail screenlet просто ми показва когато имам ново писмо и мога да отворя пощата си и да го видя. Спестява ми 99% от времето, в което gmail е зареден в браузъра.
Същото може да се постигне и с plug-in-и на firefox ако не ви се занимава с Screenlets.

Ако някоя от програмките ви хареса, чувствайте се предизвикани да ги пробвате и да пуснете някой коментар :)

събота, февруари 14, 2009

Съседски взаимоотношения


Днес с единия съквартирант намираме пъхнат под входната врата някакъв плик. Той набързо го поглежда, казва си "Аха, хардуерен спам" и започва да го мачка с намерението да го хвърли, но на мен ми стана интересно и помолих да го видя.
Отварям писмото и първото, което забелязвам, че е писано на ръка и се чудя "Брей, кой е тя спамер мазохист, че да пише такива неща на ръка".
Зачитам се.
Следва писмото, преписано едно към едно (нямам скенер), с оригиналния правопис, пунктуация и т.н.
бележка: "Паскалев" е конкретния съквартирант.


Паскалев,
Търсих Ви, няколко пъти, да си поговорим, така и не можах да Ви намеря. Когато днес 13.02.2009г. бяхте във входа с мобилния говорихте после изчезнахте. Пак не можах да поговоря с Вас.
И така:
Имам оплаквания от Вас и оргиите, които правите късно през ноща до ранна утрин.
Мисля, че това нее дискотека за шумни събирания, а дом за почивка.
Предупреждавам Ви че тук има болни хора и малки деца и с това трябва да се съобразява всеки, който влезе да живее тук.
Шум от ремонти в определено време може, но оргии не какъвто и да е поводът.
В този блок от 40г. живеем хора с които работехме и всеки от нас знае как трябва да се държи има общинска наредба и наш вътрешен правилник, който ние спазваме и който го нарушава отива в плицята, какт скор едно момче от 1 етаж.
Прошка няма не го вземайте, като заплаха, а все още приятелско предупреждение.

Уважавали сме се досега, нека така бъде и за в бъдеше. Има места за шумни събирания - не тук.

Домоуправител: (подпис)
Зл. Йовчева

"Комунизма си отива ..." - да бе, да, не вярвам.

Само да уточня, че нямам идея какво точно разбира конкретната г-жа домоуправител, но ние оргии не сме правили ! От една година се опитваме да направим, но до сега не сме !!! :D

Как така не са успели да ни намерят е много сложен въпрос, тъй като винаги има някой вкъщи, но ...

Тъпото е, че ние не сме и предполагали, че вдигаме чак такъв шум. Петък/събота се събираме да пием по някоя бира, да играем някоя игра и да послушаме музика, не сме правили някакви диващини.
Важното е, че г-жа Йовчева в ролята си на турбо-мега-ултра шеф/домоуправител може да изпраща такива "официални" съобщения и да ни плаши с отнемане на партийното членство.
Не могат да дойдат и ни кажат, че им пречим с нещо, а трябва да ни плашат с полиция, баси "Прошка няма"! Представяте ли си!

Намерих женицата, която както очаквах се оказа бе възрастна дама, извиних й се учтиво, казах и че не сме предполагали, че вдигаме чак такъв шум, обещах да не пускаме повече музика след 10 и я помолих възможно най-уважително да ни съобщава ако я притесняваме с още нещо.

четвъртък, февруари 12, 2009

Geex videoz (споделяне на bookmarks)

Ако трябва да перефразирам "моят браузър е моята крепост", а моите bookmarks моят свят. След днешната реорганизация на bookmark-овете изникваха някои интересни видеоклипове, които може да ви се сторят интересни.

http://retv.kaloyan.info/tag/mikrofon-i-mishka/

Съдържанието на първия линк е благодарение на re:tv (eдна наистина готина телевизия) и Mrasnika. Става въпрос за предаването "Микрофон и мишка", за което вече съм писал. Общо взето много компютърни новини, коментари, история, железария и всичко, което се сетите. Интересно е, че по-голяма част от предаването преминава в чат по skype със зрители, които коментират темите, задават въпроси и като цяло изграждат в реално време сценария на предаването. Предаването става все по-добро с всяко изминало издание.
Можете да го гледате online всяка събота от 12 (или може би беше 1) по re:tv, но за хората, които като мен имат проблеми с "ранното ставане" в събота, съществува този архив.

http://fosdem.org/2009/media/video
От тук можете да си изтеглите във видео формат повечето лекции от FOSDEM (една от най-големите, ако не и най-голямата конференция за свободен софтуер в Европа). Можете да разберете директно от хората, които се занимават с това какво става с XEN, Xul runner, Mozilla, cackePHP и т.н.
Една от най-интересните лекции за 2008-ма, според мен, е тази на Rober Watson (FreeBSD kernel developer), който обяснява как се поддържа един голям open source проект. Забавно беше как той обяснява, че е просто разработчик на ядрото и е чувал, че извън него има други програми, които го ползват, но не е сигурен в това :)

http://fmi.rails-bg.net/lectures
Програмиране с ruby on rails e курс, който се проведе наскоро във ФМИ, но за съжаление разбрах прекалено късно за него. Има видео клипове към всяка лекция с изключение на първата (технически проблеми). От това, което гледах е било доста интересно. Примерно можете да разберете какво е общото между Pearl Jam и Ruby.
За момента и Ruby on Rails и *BSD остават в категорията "като порасна голям", но определено имам голямо желание да ги пробвам... някога :)

http://ocw.mit.edu/OcwWeb/web/courses/av/index.htm#Mathematics
МIT, ех MIT... Едно от нещата, които не знаете за мен е, че ми се обадиха наскоро от "института" да ме поканят да уча там, но им казах "С удоволствие, но не мога да оставя ФМИ". Всъщност, както вероятно се сещате, това не е истина и мога само да си мечтая, но ...
Това са лекции, презентации и видеота, в които професорите от MIT ще се опитат да ви набият в главата някои неща за историята, литературата, биологията и изобщо каквото се сетите. На мен лично вниманието ми привлякоха лекциите по математика, аеронавтика и астронавтика, механика, физика (като цяло по-nerd-ските неща), но има и други, наистина много и разнообразни неща.
За мен MIT и Бъркли си остават едни магически места, на които едва ли някога ще стъпя, но мога да продължавам да си мечтая. :)

Надявам се, че сте си харесали нещичко за гледане :)

понеделник, февруари 09, 2009

Малко готин софтуер за Linux

Не съм блогвал толкова отдавна, че вече започвам да си мисля, че съм забравил как става.
Нищо, сега ще опитаме нещо кратко да споделя какъв софтуер за Linux ми е харесал през последните няколко седмици.
Ако сте ми чели блога и преди това, вероятно сте забелязали, че съм фен на Amarok. Истински zealot*.
В този ред на мисли, вниманието ми привлече по-малкия брат на Amarok - Minirok.
Както си личи от снимчицата, това е напълно орязан откъм функционалност Amarok, който се цели в Ахилесовата пета на по-големия си брат - скоростта на работа. Зарежда се за секунди, не сканира колекция по 15 минути, реагира ведната на всяка команда и ... щом ви казвам, бърз е :). За разлика от Amarok, Minirok не разчита на база данни, а на файловата структура. Тоест ако музиката ви е подредена по папки с изпълнители и албуми няма да усетите никаква разлика. Външния вид до голяма степен е запазен, въпреки че е доста трудно да промениш един прозорец с панел за албуми в лявата част. Простотата над всичко.
Проекта все още е доста малък и дори в момента се пренаписва на qt4, а qt3 версията е яко бъглива. Примерно от време на време крашва при сменяне на песен, не помни папката, която сте му оказали предишния път и някакви такива дребни и не чак толкова дребни нещица.
Все пак Minirok върши най-важното за един audio player, а именно да "свири", а като допълнителен бонус прилича на Amarok.
Да се надяваме, че проекта ще се развие и ще виждаме нови, по-добри версии.

A Web Browser е не какво да е не какво да е, а просто уеб браузър. Това е нещо като клонинг на Firefox, от който е премахнато всичко, което е собственост на mozilla corporation(икони, artwork, etc.), тоест един още по-свободен firefox. Не се притеснявайте, всичко е на 100% съвместимо и когато го инсталирате ще ви останат bookmark-овете, историята, кукита, различните extension-и и т.н. Само го споменавам, ако искате да го погледнете.



И последното е нещо, което го има доста отдавна в GNOME, но едва наскоро разбрах колко полезно е наистина. Става въпрос за applet-а NetworkManager. Ползва се основно за безжични мрежи като автоматично засича всяка мрежа в обхват и може да преминете към нея само с един клик. Едно от най-хубавите неща обаче е възможността да създавате различни профили за една и съща мрежа. Това е особено удобно ако сте с лаптоп като мен и постоянно се местите на различни мрежи.
Пример можете да видите на снимката, освен всички безжични мрежи имам 3 профила за LAN картата ми. Първия се казва dhcp eth0, тоест ако кликна на него машината ще се опита автоматично да си вземе настройките по dhcp. Съвсем стандартнo.
Втората се казва Vlado Mtel и е нещо като backup линия за квартирата. Когато спре интернета, съквартиранта ми Владо(за това и се казва така мрежата) си пуска безжичния интернет от Mtel и започва да рутира към останалите. Докато всички в квартирата започват да сменят ip адреси, gw и т.н. аз просто сменям профила на мрежата и се връзвам.
Третата мрежа е blood_donor, тоест пускам dhcp сървиса, сменям профила и започвам да рутирам безжичния интернет по кабел (имаме машини които нямат wireless карти, а и точно в момента, проблеми с кабелите :)
Ако често ползвате мрежи, които нямат dhcp, съвсем спокойно можете си добавите профил за тях и да ги сменяте веднага когато пожелаете.
Всичко това е става само с 2 клика. Никакво писане, никакви настройки.
Сайта на проекта е http://projects.gnome.org/NetworkManager/


б.х. zealot - съжалявам за английския, но няма българска дума, която да дава същото значение в същия контекст, може би "фанатик", но ако не сте играли StarCraft едва ли ще хванете препратката, обещавам да пиша без повече уточнения по 3-4 реда).