Избори в Малка Джангърия

Една напълно измислена история родена единствено в болния мозък на автора (аз). Всяка връзка с реални лица и събития (може би) е случайна.


В едно далечно село насред Родопите, наречено Малка Джангърия живеели сплотено малка група прости селяни, които изкарвали прехраната си с отглеждане на картофи и планински билки. След като миналото лято се включили в политически съюз на съседните села Горна Джагърия и Средна Джангърия у иначе скромните жители на Долна Джагърия се появила един особен вид гордост, от това че вече са прости селяни част от една голяма мултикултурна общност. Пък и далеч по-развитите села членове на съюза им обещали субсидии за да развият картофените си ниви.
Всички в селото били много щастливи от живота си докато един ден не се оказало, че мандата на сегашния кмет - руският възпитаник Альоша Серьожин, е изтекъл и е време за нови избори.
По радио-точката пръв се появил Альоша, който започнал да напомня на съселяните си колко хубав е бил живота им под неговото управление.
Благодарение на собственика на свинефермата, който бил отявлен русофил, Альоша успял да купи половината ефирно време на радио-точката и дори събрал половин кесия жълтици за да се пусне на предплатен план на ТКМД (Телекомуникационна Компания Малка Джангърия) и да увещава електората по телефона.

Грубият полицай (с нежното име) Боцко Боцков издигнал платформа от два пробити варела, турил върху тях нара, на който нощно време спяла тъща му и започнал да крещи по чаршията:
- Не ви ли писна да ви управляват некадърници ! Само една тежка полицейска ръка може да оправи нещата!
И така докато пред двата му изтърбушени варела (щедро дарени от собственика на фурна "Фурната" - Гочо Пекаря) не се събрала малка група недоволни съселяни. Повечето от тях били там просто за да видят гипсирания крак на Боцко, който той счупил предния ден докато гонел прасето по двора, но имало и такива, които просто си мечтаели за полицейско село.

Докато народа слушал в захлас полицая на селото, от другата страна на площада, пред група от трима сакати ветерани от втората световна война и селския идиот Харалампи, нервно тропал с крак и крещял генерал Болен фон Клинкерхофен. Тук е мястото да се отбележи, че той отдавна не бил генерал, защото третия райх се разпаднал преди доста лета, но вероятно заради объркана рецептата, той още си мислел, че войната е в разгара си.
Генерал фон Клинкерхофен крачел наляво надясно и със спорадични крясъци обяснявал на четиримата партийни членове:
- Проблема на Малка Джангърия са преселниците от юг. Те се заселват на другия хълм и...
- Хайл ! - изкрещял Харалампи.
- Не съм довършил! Те се заселват по другия хълм и започват да обработват нивите, които по право принадлежат на вас!
- Хайл ! - повторил Харалампи.
- Чакай не съм довършил! Ние трябва да спрем преселниците и да си върнем властта над селото !
Болен! Победа ! Болен ! Победа ! - започнал да крещи генерала под келявите ръкопляскания на двамата ветерани (тъй като третия бил само с една ръка) и объркания поглед на Харалампи, който се чудел дали е подходящ момент да се провикне "Хайл!".

Точно в края на площада от терасата на втория етаж на имението си наблюдавал събитията княз Симеон Сакскобургебасиготиния. Той бил аристократ, който преди 45 години избягал чак в Красна Джангърия, но след като положението в селото се подобрило, той се върнал с идеята да оправи всички за 800 дни.
На тези избори той не бил много активен, от време на време карал ратая си лепи плакати на спирката и да агитира кърските работници да гласуват за истинската аристокрация.
Сега той седял на терасата си, допивал си 25 годишната кайсиева ракия и си мислел - "За какво е тая лудница, да се занимават будалите, аз си върнах къщата на тате и нивите на дедо, не ми е вече до избори".

Циганчето Маугли Костовистки също решил да се върне в политическата борба. Този път той решил да подходи по изцяло нов начин към агитацията. Купил си веб камера от съседното село и отишъл в читалището, където подредил зад себе си камара книги (грижливо премахвайки всички томове на Карл Маркс и Астрид Линдгрен) и започнал да отговаря на запитвания "по интернета"! Проблема бил само че за да могат съселяните му да задават въпроси и да видят отговорите им, той трябвало да става от едиствения компютър в селото.

През това време в бившето кино, което се помещавало в сградата на читалището, електората си бил събрал Гождоман Али Баба ефенди и обяснявал на гласоподавателите:
- Вижте сега, да ви обясня някои неща. Аз командвам парада. Аз мога всичко.
По времето на Маугли аз управлявах, по времето на Симчо пак аз, по времето на Альоша аз дърпах конците и дори да дойде оня селяндур, който си изгае на старажари и апаши - полицайчето, пак ще правя каквото си искам със селото. Нека да не се заблуждаваме, гласувайте за мене белким си спестя някоя друга пара от подкупи.
- Машала, ефенди ! - отговорили всички в хор.

Докато всички в селото били заети с предизборната дейност едниствено глашатая Иванчо изглеждал отчайващо незаинтересован от събитията. Той шавал из "текейсето" с туба нафта и си повтарял под нос - "Къде оставих кибрита, мамицата ви! Къде оставих кибрита!?!"