3D игри за Linux: Warzone 2100

След first person shooter-а Assault Cube, продължаваме с една стратегия в реално време - Warzone 2100.
Играта е разработена от Pumpkin Studios и излиза за първи път през 1999г., като едва през 2004г. студиото решава да отвори кода на отрочето си. От тогава до сега, разработвана като open source проект, играта стига до версия 2.1.

Историята е следната:
През 2085г. е създадена система наречена NASDA, чиято цел е да предпази Северна Америка от ядрена война. Обаче един ден тази система "изтрещява" и започва първата атака срещу всички по-големи градове по света, а нападнатите страни отвръщат на удара. Така започва световна ядрена война, която унищожава всичко. Вече през 2100г. вие сте в ролята на един от малкото оцелели, член на "Проекта"(The Project), които търсят останки от изчезналите след войната технологии. Събирайки артефакти вие намирате нови знания и можете да подобрявате войската въоражението си и т.н.
За мен, като един заклет StarCraft фен, чийто опит със стратегиите се ограничава с 2-3 игри, Warzone 2100 в началото ми се стори малко странна и нелогична като управление на единиците и строене на сгради, но след няколко часа игра се чувствах в свои води.

Първото, което прави впечатление е, че сградите се достъпват през кръгло меню в долния ляв ъгъл на екрана. От там строите единици, правите ъпгрейди, строите сгради, преглеждате целта на текущата мисия и дори сглобявате собствени единици (да, наистина, за това ще обясня малко по долу). В началото е леко шокиращ факта, как управлявате цялата си база без дори да я виждате, защото в примерно в момента играете мисия да друга карта. Докато убивате гадове по нивата, можете от същото малко меню да строите армия, която да докарвате като подкрепление с въздушен кораб. След като се свикне с това, става много удобно.

В Warzone 2100 има само един енергиен ресурс и това е нефта. Не се налага да събирате минерали, газ, камъни, дърве, риба, джанки и прочее измислени ресурси. Просто намирате нефтен кладенец, построявате oil derrick и power station (която да обработва горивото) и грижите ви по тази част свършват до тук. Не се налага да построявате много работници, които постоянно да се грижат за набавянето на ресурсите, самата сграда oil derrick се грижи за това. За работниците, които в случая представляват камиони (Truck) остава единствено да строят сгради и да ги ремонтират.

Както вече споменах единиците в играта са една от най-силните й страни. След като понатрупате достатъчно артефакти, тоест развиете технологията си, получавате огромен избор от части, с които може да сглобите собствен танк/робот, с който след това да се "биете". Имате базов танк, на който с течение на времето може да слагате абсолютно различни шасита, брони, вериги, оръдия и т.н., в зависимост от това дали искате да получите бърза едница или тежък, но много здрав танк, който да бие всичко наред. Всяка единица трупа опит (experience), което я прави по-добра и по-точна при стрелба. Като цяло играта ви окуражава да не хвърляте безразборно единици в боя (както примерно StarCraft), а да прилагате по-сериозен контрол и да се стремите да ги пазите. Това се оказва малко трудно на практика, поне докато не успеете да се развиете до сграда, която поправя почупените танкове.
Като цяло единиците имат приличен изкуствен интелект, но понякога доста се затрудняват да стигнат от точка А до точка Б през пресечен терен. Като се замисля този проблем се среща при доста подобни игри, но тук наистина е сериозен, понякога се налага да събирате войската от различи ъгълчета по картата.


Навигацията из картата и управлението на единиците е доста приятно с няколко малки изключения. Най-дразнещо е, че не можете да се местите по картата като кликате на minimap-а, нещо с което съм свикнал до голяма степен. Заради това се налага да държите курсора на мишката продължително време в някой край на екрана за да се преместите по картата. Преживява се. :)

Графиката бих казал, че е относително добра. Само трябва да си вдигнете малко видео настройките и играта си изглежда супер. Поддържа се смяна на перспективата както и свободно оглеждане на картата под различни ъгли.

Като цяло играта е доста добра и си заслужава да изгубите бая часове с нея. Аз лично вече започнах :)
Неприятни ефекти са единствено, че от време на време фабриката забравя какви бойни единици вече сте създали и трябва да ги създадете наново за да можете да започнете да ги произвеждате.
Най-хубавото е, че играта ще върви на всяка машина, произведена през последните 10-тина години.

Изключително идейна игра, някои от нещата тук не съм ги виждал никъде другаде. Определено си заслужава да я пробвате, ако харесвате стратегии в реално време, безплатно и свободно !



П.П. Всичко написано тук се отнася само за single player режима на игра. Така и не успях да навия никого да играе с мен за да пробвам multiplayer-а. Ако имате желание за някакво такова nerd-ско изживяване, свиркайте.

Истината за Дядо Коледа мили чавета!

Четейки новините из нета, намирам следното Уволниха учителка, "светнала" деца, че няма Дядо Коледа.
Тази информация ме наведе на някои лоши спомени от моето детство. Имах тежко детство и за това смятам да съдя родителите си. :D

Най-лошото, нашите никога не са си давали зор да ме убедят, че има дядо Коледа. Първо ми обясняваха някакви неща за някакъв белобрад тип, който носел някакви подаръци по коледа, но пък тоя явно беше много тъп, защото никога не уцелваше каквото искам. На всичкото отгоре родителите ми не бяха положили никакви усилия да синхронизират версията си бабите и дядовците. То не бе дядо Коледа, дядо Мраз и т.н. Всяка година различна история, всяка година различни персонажи. Не ти трябва много умствен потенциал за до проумееш истината.
На всичкото отгоре зле маскирания "дядо Коледа" беше семеен приятел. На какво прилича това ?
Даже бяха забравили да споменат най-хубавата част с елените и ... Снежанкаа ! :D

Сещам се една прекрасна коледна история, когато на някого му беше хрумнала гениалната идея да ми каже, че писмото до дядо Коледа трябва да бъде написано на лист хартия, който след това да се сгъне като самолетче и да се хвърли в двора, където оня дебелия щял да го намери. Скъпи родители, не звучи чак толкова зле, но напрактика наистина е "чак толкова зле". След като го хвърлих навън доста бързо и може да се каже насилствено ме прибраха обратно вкъщи, защото исках да видя как дядо Коледа го взема. Малко по-късно баща ми изчезна някъде. Това е нищо, сега истинската трагедия, бях си "поръчал" конструктор Lego, а получих стар руски фотоапарат "Смена".
Кажете сега, не трябва ли да ги съдя ?
(няколко години по-късно подарих същия фотоапарат на сестра ми за рожденния ден, хи хи хи :D )

След като ми казаха официално, че няма дядо Коледа, няколко години подред на 25-ти сутринта ставах рано за да гледам под елхата, където естествено намирах само нападали иглички. Даваха ми подаръка на ръка. Не разбирате ли, губи се цялата идея !

Други коледни подаръци (чиста гавра) бяха:
- старо соц радио Siemens, което хващаше само радио "Христо Ботев"
- чорапи. Баси !
- сапун и шампоан (това някакъв намек ли е?)
- пуловер (оплетен от баба ми) - извинявай бабо, много беше готин, ама не пасваше много на модата по онова време

Като за финал. Деца, знам че отдавна сте прозряли семплия опит да ви заблудят, че има някакъв дебелак с елени, който се прави на много добричък някъде към края на декември. Слушайте сега, недейте да вдигате врява, а съвсем хладнокръвно симулирайте, че нищо не знаете. Така ще можете да откачите още 2-3 години с подаръци на аванта. Все още имате шансовете плана да успее. Я пробвайте като 20 годишни да поискате нещо от дядо Коледа !

Песни за компютърни маниаци

В живота си имам две неща, без които не мога - музиката и компютрите (и бирата, ама това е друга тема).
Ето какво се получава когато се смесят двете - песни за компютърни маниаци:
Jonathan Coulton - Code Monkey
В тази песен главният герой отива на работата си, която мрази, и за малко не предлага на шефа си "да си напише тъпата логин форма сам"! Кратко лирично отклонение с някаква девойка, която пък надебелявала от содата и впечатляващ финал с не много уместна оптимистична нотка.

David Pogue- Bill Gates Song
Ето го обяснението защо Бил Гейтс е толкова богат! (thumbs up)
Изпълнителя не е от големите приятели на бате Били.


Monzy - kill -9
Това е хип-хоп рапърска агресия, където хората правят сравнения от типа - ако ти си с dial-up, то аз съм с broadband !

Zearle - Hackers and Crackers
Йо, нига, аз ползвам icq и тегля windows ME и никога няма да ме хванете !
This is dedicated to the hackers and the crackers !
I see in binary, I speak in source code !
:D

James Dempsey - Model View Controller
В тази песен (слушай Асене :P) се обяснява защо е хубаво да се ползва Model View Controller. Поета с китара в продължение на 5:43 мин. възхвалява MVC и обяснява как "view-то не знаело какво прави model-а", това ако не е geek не знам какво е.

За финал, нещо старо, но златно посветено на едниствените хора, които знаят, че гледате порно в работно време - администраторите:


П.П.Сигурен съм, че някъде по харда имах още такива "компютърни" песни, но не мога да ги намеря. Ако изникнат от някъде, ще пусна втори пост с тях.

3D игри за Linux : AssaultCube

Мисля да ви представя някои от най-добрите 3D игри за Linux, разпространяващи се под свободен лиценз. Започвам с AssaultCube - една игра, която от време на време играя вече повече от 2 години, преди 2-3 седмици излезе и версия 1.0.

Играта представлява доста атрактивен и бърз first person shooter или на български "вървиш и стреляш". Ключовата дума тук е бърз. Ако сте фенове на Counter Strike не гарантирам, че тази игра ще ви допадне, защото тук реализма не е много на почит, а пък сложните тактики се разпадат прекалено бързо заради огромната скорост, с която се развиват събитията. Въпреки, че напомня външно повече на Counter Strike, играта ще се стори по-забавна на феновете на Quake и Unreal Tournament.
Ботовете са малко тъпички, но стават за загрявка, докато задобреете достатъчно за да играете на online сървърите. Именно на тях става най-голямата забава.

Поддържат се 4 режима на игра:
- deathmatch - това е буквално вървиш и стреляш. Няма отбори! Стреляш по първия когото видиш.
- team deathmatch - тук вече има малко ред, вече има отбори. И да, има friendly fire, тоест можете да убиете съотборник, което ако се случва прекалено чест може да ви докара ban.
- capture the flag (ctf) - играчите се разделят на 2 отбора като всеки има знаме, което противниковия отбор се стреми да открадне и да се занесе при своето знаме. Идея доста позната от unreal tournament.
- one shot one kill - всички играчи се пускат с по 1 кръв и само със снайпери. Тоест всеки изтрел в целта е фраг. Понеже играта е наистина бърза това може да се окаже доста трудно.
Има и един последен режим, който не е замислен като част от играта, но пък е забавен. При него целта не е да убивате никого, а просто да стигнете от единия край на картата до другия със сложни скокове и различни акробатични номера.

Трябва да се спомене, че играта има ралични тънкости, примерно можете да направите голям скок като скочите и стреляте в земята. Ако хвърлише граната точно под героя ви, можете буквално да се изтреляте напред и нагоре, така че примерно да прескочите стена. Ако се движите напред и на страни се движите по бързо отколкото само напред. След изтрел със снайпер, ако веднага преминете на пистолет, презареждането става по-бързо. Изтрел със снайпер прави 75 damage, а изтел със пистолет 5, тоест ако уцелите снайпера е най-бързия начин да убиете някого.


Най-често на сървърите в интернет се играе ctf, не заради друго, просто е най-забавно. Представете си как се краде флаг при игра 20 на 20 човека и когато убиете някого той се respawn-ва след 5 секунди. Истинско меле.

Има 4 оръжия, с които можете да играете. Две автоматични пушки, снайпер и пушка помпа, като всяко от тях си има определена далекобойност, точност и т.н., но и тук не се набляга на реализма. Тук нито си купувате оръжие при пускане, нито го намирате по картата, избирате си едно и играта ви пуска директно с него. Можете да си смените оръжието, но ще ви пусне с него след като веднъж ви убият.

Понякога е много забавно да си чатите с другите играчи. Това става като просто натиснете бутона "`", подобно на quake, и просто напишете нещо. По същия начин се задават и команди за настройка.
Тъй като много от настройките все още ги няма в менютата, ако решите да играете сериозно командата, която ще ви трябва най-много е docfind. Примерно искате да си увеличите чувствителността на мишката можете да напишете "docfind mouse" и ще ви покаже всички команди свързани с настройката на мишката, измежду които е "sensitivity".

Кланове има много, след месец-два игра ще разберете, кои са наистина сериозните и кои са просто хлапета, които си губят времето online. Най-добрия клан обективно в момента е A&D, които спечелиха първото официално състезание по Assault Cube. Наистина с A&D|Shadow едно време ставаха страшни игри. Най-хубавите игри стават с много добри играчи. Ника ми в играта е gotha, така че ако ме забележите на някой сървър, не пропускайте на се обадите, ще се радвам да видя българин, който я играе.

Хубаво е да сте запознати с някои правила на online общуването (как звучи само) ако искате да играете online. Като за начало не убивайте съотборници, дръжте се с уважение към останалите играчи, не създавайте тъпи кланове през 2 дена и не питайте идиотщини от типа "Как мога да минавам през стените". Правилата са доста общи, но спазвате ли ги няма да имате проблеми.
Btw, не псувайте на български, почти всички знаято по-често използваните славянски псувни. :D

Единствената негативна част на играта е, че се намират доста хакери, които от време на време развалят забавлението на всички. Ако забележите някой, който не може да бъде убит, минава през стените или се движи прекалено бързо, просто съобщете в общия чат и администратора ще му прати ban за 30 минути. Ако хакера е успял да получи администраторски достъп, то просто сменете сървъра. :)
Между другото, играта се хаква много лесно. Ако все пак решите да се полигавите с хората, гледайте да не е много очевидно и да не ви забележат. Бъдете послушни ! :P

Ето тук можете да видите какво представлява играта:

Amarok 2.0 отблизо

След многото негативни реакции, породени от излизането на Amarok 2.0, нека да погледнем плеъра отблизо и да обсъдим кое "да" и кое "не".

На пръв поглед това си е добрия стар Amarok с музикална колекция в лявата част на прозореца и с плейлист в дясната. В средата изниква един трети панел, който до сега го нямаше. Там са и някои от нововъведенията.

Този панел всъщност не е един, а са 4-ри,събрани на едно място. Подобно на начина, по който в Linux можете да слагате различни програми на различните десктопи, тук можете да слагате различни плъгини като този за текстове, обложка на слушания албум, информация от Wikipedia, менажиране на външни музикални устройства, списък с други албуми, които имате на конкретната група и т.н. Смяната между различните панели става бутончета наляво-надясно или чрез zoom-out бутон, след което можете да си изберете кой точно искате да видите.
На мен лично най-полезни са ми плъгина за лирики и този за информация от Wikipedia, може би защото и двата ги имаше и в предишния Amarok.
Не мисля, че на някого ще му е трудно да свикне с тази нова функционалност, все пак народа е казал, че с "хубавото лесно се свиква" :), но вие ще го пробвате и ще ми е интересно да чуя вашето мнение.
Следващото, което се набива на очи е мениджъра на обложки.

Няма някакви фундаментални промени в него във външния вид. Има леко подобрена функционалност, но според мен тук не се налагаха големи промени, тъй като и в старите версии той си работеше перфектно.

От потребителска гледна точка мениджъра на скриптове не предлага кой знае какво. Хубаво е все пак да се види, че е предвидено да могат да се инсталират скриптове от няколко източниха в интернет. Добро впечатление прави, че вече има скрипт, който добавя автоматично всички български радиостанции.
До тук с потребителската част. Нека погледнем по geek-ски на нещата. Amarok 2 е използва QT4, което е най-новата версия на библиотеката на KDE4. "Отзад" второто издание на плеъра използва Phonon за аудио поддръжка и Solid за връзка с външни устройства като mp3 player-и, iPod и т.н. - все нови технологии част от KDE4, което дава увереност, че проектът ще продължи да се развива в крак най-новото.
Подобрени скриптови възможности:

# Importer.loadQtBinding("qt.core");
# Importer.loadQtBinding("qt.network");
#
# Amarok.Engine.trackChanged.connect(function() {
# var TrackInfo = Amarok.Engine.currentTrack();
# var txt = ("Testing Amarok scripting. Listening to " + TrackInfo.title + " by " + TrackInfo.artist).replace(" ", "%20")
#
# http = new QHttp("www.twitter.com");
# http.setUser("gotha666", "XXXXX");
# http.post("/statuses/update.xml?status=" + txt, new QByteArray());
# });

Вече е много по-лесно да допишете скрипт към Amarok. Този малък скрипт, който съм показал тук, обновява състоянието ви в Twitter като праща всяка песен, която слушате. За да го инсталирате е необхидимо само да го запазите като файл с разширение .amarokscript (пр. twitter.amarokscript), да го направите на .tar архив и да го инсталирате с мениджъра на скриптове. Можете да видите резултата от този скрипт в моя twitter акаунт или в лявата част на блога ми.
Очаквам доста бързо да се появят качествени скриптове, до сега се е доказало, че ако се създаде ли се добра платформа, добрите приложения не закъсняват.

Заслужава си да се спомене и добрата интеграция с интернет услуги като Magnatune, Last.fm и други подкастове. Magnatune e един от малкото "добри" online магазини за музика, които не слагат DRM на песните си, продават ги в отворени формати и дори даряват 10% от цената на песните, купени през Amarok, на проекта. Първия чек, който получи Amarok бe за $1155, което е прилична финансова подркепа. Ако сте фенове на online магазините за музика, препоръчвам ви го, помагате на проекта да се развива.

Искам да благодаря и на преводачите, превода на български е наистина добър, без недомислици и объркващи фрази.

Май започнах да ставам прекалено оптимистичен. Amarok 2 си има и своите недостатъци. Като за начало - отново проличава, че KDE разбират по различен начин понятието "стабилен софтуер". Плеъра крашва при доста случаи, като търсене по файловата система, "сложни" операции с плейлиста и т.н. Понякога просто интерфейса увисва, става доста апатичен (въобще не се съобразява с това, което му казвате) и музиката продължава да си свири докато просто не убиете процеса.
От гледна точка на интерфейса най-дразнещо за мен е, че няма search филтър на плейлиста, което при по-големи списъци с песни доста затруднява работата.
Друго, което прави неприятно впечатление липсата на функция за смяна на темите. Никога не е имало нещо подобно на скинове, имаше определени теми за левия панел и опция за смяна на цветовете, но нищо сериозно. Проблема е, че разработчиците разработчиците въобще не смятат за необходимо да има скинове и теми за Amarok и това беше бегло споменато при обсъждането на тогава бъдещия Amarok 2. Само че вече Amarok отдавна не е плеър само за KDE, а вече дори не е плеър само за Linux. Трябва да се измисли нещо, което да интегрира малко по-добре Amarok с "околната среда" на потребителя.

Както споменах и в предишния си пост по повод официалното излизане на Amarok 2, това е едно добро начало. Не очаквайте всичко да работи перфектно, просто гледайте оптимистично напред.

Open Source is religion ! :)