Пловдив journey 3

Ходих до Пловдив де се запиша официално като студентин. Е, записах се. За 24 часа отидох и се върнах, като се има в предвид, че пътя в едната посока е 8 часа. :)
В началото мислех, че ще е супер тъпо защотото съм сам и няма да има с кого да си говоря. Още на отиване в купето влезе един 24 годишен пловдивчанин. Разказахме си кой с какво се занимава и се оказа, че човека е еколог и не му се живее тука, ще ходи при роднините в Швеция. Беше много заинтересуван от това, че се занимавам с програмиране и около 2 часа обяснявах принципи на програмирането. :D Той беше така добър да ми каже как да стигна от гарата до центъра и кой автобус да си хвана.
Пристигнах в Пловдив 5:30 сутринта, по това време града силно напомня на Silent Hill :)
Отидох до ФМИ и там срещнах един объркан младеж с още по-объркания му баща.
- Извинете, къде е входа ?
- Ей сегя, ще Ви покажа къде е уе, ходил съм тука на състезания по ИТ. :D
Готини хора, от Нова Загора, бащата бил военен, момчето идва да се записва математика и информатика. Докато младежа беше вътре с баща му си лафихме и той разправя как сина му бил много свит (наследил го от майка си :D ) и на купони само носел пиене (нали бил сервитьорче), та ми се наби в главата култовата реплика:
- И аз му викам, абе не моеш ли да хванеш някоя мацка за задника, бе да еба!
Разделихме се по живо по здраво с надеждата да се видим октомври месец.
Хванах автобусче до центъра и този път пътуването беше два пъти по-дълго - трафика доста се беше засилил за 3 часа. Звъннах на Станислав, бъдещия ми съквартирант от Благоевград. Срещнахме се, ходихме до квартирата да я видя. Готина е, само че за сега е малко гола. Изляхозме и той вика:
- Аре да ходим да пием по бира !
Ей, това е приказка :D Пихме по една бира и полафихме. Тоя човек е master geek.
След това на гарата си лафих 5 мин. с касиеката за влаковете и за това колко имам да пътувам щом съм се записал в Пловдив. Във влака с една възрастна жена от Стара Загора обсъдихме международното положение и бай Тошо. Тя слезе на Стара Загора и пътувах до Горна оряховица с половин циганско семейство (другата половина бяха в съседното купе - много народ :D). Те пък се оказаха от Попово, баба ми и дядо ми са от Сваленик, земляци сме тей да се каже и с тях ръсихме простотий. Те омятаха 2 бири и една бутилка ракия, упорито ме караха да пия, ама аз се правех на малък.
От Горна се прекачих на софийски за Русе, там пък бяха едно турско семейство, които основно бъбреха на турски, ама мъжа като удари 2 ракий започна на БГ. С него пък си лафихме за компютри. Абе фън.

Леле, колко много писах. Просто беше весело в Пловдив.