В първите часове на новата година, съвсем очаквано дремещ, гледах точка в тавана и си мислех за живота, за това, което съм, което бях, което исках да бъда. Превъртах в главата си минали събития и се опитвах да ги свържа. До колко са ми повлияли и до колко не ? Осъзнах нещо интересно – има известна цикличност в това, което ни се случва. Все пак всичко е математика, тя свършва само до там до където ние спрем. Живота ни е строго определен цикъл, в който се променят единствено подаваните параметри \ променливи. Всяко действие, случило се преди се пресъздава променено единствено от сегашния момент и сегашното обкръжение. Разликата е единствено в подаващите се параметри. Сякаш имаме една геометрична фигура, която повтаряща се безброй много пъти в различни размери формира друга фигура, която е била в миналото, определя настоящето и вероятно определя бъдещето. На мен всичко това силно ми напомня на фрактал, постоянно променящ формата и размерите си. Всичко е свързано, всичко има смисъл и логика, но никога няма да я разберем. Вселената е нещо, което е далеч над всичко, което нашите възприятия могат да приемат.
Колко сме жалки с нашите злободневни проблеми. Колко сме малки и слаби пред огромния свят около нас.
 |  |
0 коментара:
Публикуване на коментар