четвъртък, май 15, 2008

Хората, които познавах - 1

Мисля да понапиша някои нещица за хората, които съм познавах, но не съм ги чувал или виждал от страшно много време и няма такива изгледи. Целта е ... Не знам, просто искам да ги запиша тук за да не ги забравя.
Започваме по хронологичен ред.
Станчо - беше ми съученик от първи до четвърти клас. Не беше от хората с добри оценки, дори мога да кажа, че беше на другата крайност и въобще не му пукаше. Помня една култова история как тогавашния ми класен ръководител г-н. Лилов в изблик на отчаяние му връчи учебника по математика и му каза, че ако му намери страницата на урока ще му пише 6. Станчо дълго и безуспешно търси, но дори след жокер, че учебника има съдържание не успя да го намери. След като напусна нашето училище, повече съм го виждал нито съм чувал нещо за него.
Вильо (Велислав) беше доста ниско и слабичко момче, заради което и отнасяше доста бой, понякога дори и от мен, въпреки че бяхме добри приятели. Не знам защо. Просто нещата бяха доста различни тогава. Помня, че имаше Nintendo и след училище ходехме у тях да играем. Луда работа. Също не беше особено добър ученик, но той пък и не можеше да преписва. Помня как веднъж го хванаха да преписва по английски и доста му бучаха. После се премести в механотехникума в Русе и от тогава нито съм го виждал нито съм го чувал.
Инна беше малко русо момиченце с доста наивни възгледи за живота, дори за нас, дори тогава. Напусна класа ни доста рано и почти не я помня, пък и тя някакси се стараеше да не се набива на очи. Помня, че някъде 3-ти клас дойде на училище и гордо заяви, че си е сменила името и вече се казва Инна, а не Ина. Целта не беше ясна на никого, но тя беше доволна от това и някак странно горда с новото си име. Преди месец един бивш съученик ми сподели, че я е видял и е бременна в 6-тия месец. Ще си има дете. Още по-луда работа.
Миньо беше възпитаник на "А" клас, а аз бях "Б". Класен ръководител му беше строгата г-жа Вачкова - учител от старата школа. За нея не представляваше проблем да бие наред и да дърпа уши. Може би за това целият й клас тогава ми се струваха напълно побъркани. :)
Помня как с него чакахме заедно автобуса на спирката. После изчезна внезапно. След няколко години ме презапознаха с него. Беше заминал за Англия - Кардиф. Беше коренно различен - с дълга коса, скъсани дънки и тениска на Bathory. Имаше си група - High Velocity Mushrooms, в която свиреше на барабани. Четох в нета, след 2-3 изпълнения на живо, групата му се радваше на много добри отзиви. Дада ми да послушам и пак си замина. Писахме си малко след това, но като цяло спряхме да поддържаме контакти. Чух, че вече не се занимава с групата и се е преориентирал към електронния жанр, но продължава да прави музика.
Г-жа Вачкова (никога не съм и знаел първото име), която вече споменах заслужава собствено и обстойно описание. Тя беше нещо като Торбалан в ранните ми детски години. Помня, че много ме беше страх от нея. Наистина много си тормозеше учениците. Общо взето погледнато от сега, който "оцеля" психически след нея стана наистина добър ученик, който не - си остана слаб до края. Редовно биеше Миньо защото имаше навика да си бута ушите. :D Редовно организираше разни викторини и състезания между двата класа. Като нейният "А" клас сякаш беше на стероиди. Не ги оставяше да си поемат въздух докато не си назубрят каквото трябва за викторината. Закономерно те винаги ни побеждаваха. Веднъж обаче успяхме да ги "вземем". Ние си се порадвахме, но за нас това никога не е представлявал голям интерес. Минавайки покрай стаята на другия клас, чух нечовешки викове. Г-жа Вачкова строго ги наказваше за това, че не са успели да победят. И тогава и сега методите не ми се нравят особено, но съм убеден, че тя винаги е искала най-доброто за учениците си.
Г-н Валентин Лилов - вечният ерген с коженото елече. Беше любимец на повечето от нас. Наистина беше добър с нас и ни даваше ценни съвети как да се оправяме в живота. Докато "А" клас ходеха "да кажат на госпожата" ако някой им направи нещо, Лилов винаги се старавеше да не взема страна и да ни оставя да се оправяме ние. Винаги казваше, че когато станем по-големи няма да има на кого да се оплакваме за всяко нещо и ще трябва сами да си оправяме проблемите. Ценна идея бих казал. Тогава бях отличник и още помня как веднъж ме даде за пример на Станчо - "Христо, може да се бие, ама поне си учи уроците". Мдаа, прав беше, аз бях ултимативнана комбинация между зубрач и побойник.
Веднъж бяхме чули, че ще идва инспекция и за да не изложим господина измихме цялата стая с мокър парцал. Когато той влезе вътре, първото което видя беше огромната издутина на паркета от влагата. Точно пред дъската. Един от малкото пъти, когато съм го чувал да вика. :)
Един друг път, на някаква хижа, бях паднал и си бях ужулил лакътя. Отидох при ръководителите да им покажа и ги заварих да жулят парцуца.
Лилов: Дай да му сложим малко ракия да дезинфекцира!
Вачкова: Ааа, недей хаби ракията.
И ме пратиха обратно "да си играя". :D Красива история.

Разделено на четирилетки, това беше първа част на носталгично-хумористичния поглед на моето детство и хората, които са преминали и са си отишли през това време. Като поостане време ще напиша и втора част.

1 коментара:

strawman каза...

хахаха, евала, бат Ицо :D ама на Вачкова на хърабията как ли й е първото име ? :D