Правила при игране на first person shooter multiplayer

Понеже забелязвам леко невежество сред днешната българска и световна младеж, желая да ви осведомя за някои правила, които трябва да знаете когато игрете first person shooter multiplayer.
1. Бъди готин!
2. Не се интересувай кой е от твоя отбор, стреляй наред. Така се постига 1-во правило.
3. Когато застреляш съотборник в никакъв случай не се извинявай. Противоречи на първо правило.
4. Когато играете с флаг, ако някой съотборник го вземе преди теб, задължително го убий и го вземи.
5. Псувай през 5 секунди. Справка 1-во правило.
6. Създай си сам клан и кани всеки в него. Който не говори на твоя език е шибан евреин и не те интересува.
7. Винаги първо проверявай дали няма map hack-ове или нещо подобно в нета.
8. Ако някой те нарече cheater, кажи му lamer и го застреляй.
9. Не се интересувай дали отбора ти има някаква тактика. Бягай напред и стреляй.
10. Виж пак първо правило.


Не пиратствайте, бъдете свободни, open source forever - assault cube . Ако се съберем да играем само българи ще спретнем едно сървърче :)

Детектив Дънхил

Пристигнах в Бостън. За пръв път времето в този град ми хареса – мрачно, мъгливо и смърдящо на бензин, точно както настроението ми. Прибрах се в стария офис. Седнах удобно на кожения стол, налях си чаша бърбън и запалих пура. Сега наричат това алкохолизъм, а някога беше просто релаксация след тежка нощ в пътуване. Телефонът извъня. Онзи стар металически звук от миналото, класика.
-Детектив Дънхил на телефона.
-Добре дошъл в нашето психеделично градче. Ако още не си луд, ще станеш!
Прещракване и разговорът бе прекратен. Облегнах се отново, отпих глътка бърбън и се загледах в ъгъла. Злите езици се бяха развихрили. Вече всички знаеха, че детектив Дънхил е в града. А този „доброжелателен“ глас ми се стуваше странно познат.
Заспал съм на стола. Събуди ме новата ми секретарка, която настойчиво се опитваше да заеме полагащото й се място. Оставих я да организира документите и излязох за цигари и кафе.
Някога чувствали ли сте се като в долнопробен криминален роман?

Примерни настройки на Apache

Малко примерни настройки за Apache-то, с които можете да стреснете някой друг lUser :P

ErrorDocument 400 "Why? Why BAD REQUEST ?"
ErrorDocument 401 "m$ sux ! HTTP UNTAUTHORIZED"
ErrorDocument 403 "I think it is FORBIDDEN"
ErrorDocument 404 "404: Where the fuck you are going? Nothing here!"
ErrorDocument 405 "I suppose HTTP_METHOD_NOT_ALLOWED"
ErrorDocument 408 "Sad, sad world. HTTP_REQUEST_TIME_OUT"
ErrorDocument 410 "Gimme back my money! HTTP_GONE"
ErrorDocument 411 "I want back virginity! HTTP_LENGTH_REQUIRED"
ErrorDocument 412 "Cant you buy me a dinner first? HTTP_PRECONDITION_FAILED"
ErrorDocument 413 "Where are going with this huge thing? HTTP_REQUEST_ENTITY_TOO_LARGE"
ErrorDocument 414 "There is only one team in the world - CSKA! HTTP_REQUEST_URI_TOO_LARGE"
ErrorDocument 415 "Where did you get that ? HTTP_UNSUPPORTED_MEDIA_TYPE"
ErrorDocument 500 "The admin is id10t! INTERNAL SERVER ERROR"
ErrorDocument 501 "Anarchy in UK! HTTP_NOT_IMPLEMENTED"
ErrorDocument 502 "Who the fuck is Kolio? HTTP_BAD_GATEWAY"
ErrorDocument 503 "When I say no, this means no, get it out of there! HTTP_SERVICE_UNAVAILABLE"
ErrorDocument 506 "uh? HTTP_VARIANT_ALSO_VARIES"

Отново "свободен"

От около 6 месеца ползвах на лаптопа си Windows поради една или друга причина, но след 5 часова борба, той е отново свободен с Debian testing.
Причината да го сложа е една друга моя страст, а имено Mac. Сложих си iTunes за Windows с ония готините ефекти при прелистване на албуми и всичко останало. Да, обаче за да си теглиш обложки трябвало да имаш акаунт в iTunesMusicStore. Казвам си ок, отивам уж да се регистрирам, искат ми кредитна карта и си казвам, че за едни обожки на албуми няма да я бъде тая. След 15 мин. търсене намирам iArt, програма, която сваля автоматично обложките и ги прави използваеми от iTunes. 500 песни, програмата спира и ми съобщава, че за да продължа трябва да си купя лиценз. Имаше адски много други неща, които ме дразнеха до тогава, но тези мъки за едни кирливи обложки просто бяха последната капка.
Рестарт от power бутона на лаптопа.
Debian netinstall.
Малко се поомазаха някои неща при dist-upgrade-а от stable към testing, защото ми свърши мястото на дяла, но след малко бутане тук и там всичко заспа. Amarok си вади обложки и текстове все така добре без да ми иска пари. Машината работи по-бързо от преди. Сложих си един Mac Style за фън и всичко е прекрасно. В момента гледам Tangra TV и се радвам на живота.

My angel "Gabriel"

Един не толкова нов, но все пак добър филм - "Gabriel". Филма е доста интересен като идея, въпреки че мотива за борбата между доброто и злото е познат от библията насам. Не случайно споменавам библията (или може би трябва да се пише Библията, не знам). Филма представя история за борба между архангели и слугите на дявола. Дори ако гледате трейлъра ще останете с впечатлението, че става въпрос за поредния бозлив екшън.

Всъщност не, не е. Филма, поне за мен е доста по-дълбок. Падението. Борбата. Предателството. Любовта. Братоубийството. Саможертвата. Все такива вечни теми, преплетени по брутален на моменти начин. Много интересни режисьорски решения, въпреки че на моменти ефектите са вече изтъркани и представени по доста евтин начин. На мен особено ми допадна мрачното, готическо усещане в целия филм, но аз имам слабост към готически катедрали, църковни напеви и т.н., което пък може да не се нрави на някои хора.

Интересното е, че Самаел и Габриел(по нашенски май трябва да е Гавраил) са братя и финалната битка е точно между тях двамата. Само дето това не е точно битка от холивудски тип с кунг-фу удари и много кръв.

Гледайте и ще разберете, каквото и да ви обяснявам, не мога да гледам филма пак вместо вас :)

Само за финал да вметна, въпреки че напоследък пиша за филми, музика и т.н., то определено не съм музикален/филмов критик и въобще нямам претенции да разбирам от това. Заглавието на блога е "Моята призма".

"My angel Gabriel" е част от припева на песента Gabriel на Lamb, нещо което също си заслужава да се чуе.