Велико Търново - студ, сняг и големи баири

Те т`ва Велико Търново е голям айляк. След запоите около Open Fest, неделя сутринта докато си пиех кафето Деница зададе гениалния въпрос: "Защо не дойдеш до Търново да пием по бира?"
Чийто гениален отговор изплъзнал се неволно от махмурлясалата ми уста беше:
"Ми що пък не !". :D
Така няколко часа по късно пътувахме заедно във влака. Пристигнах и първото нещо, което видях от Велико Търново беше един дълъг, стръмен и направо безкраен баир, водещ към общежитията. Още същата вечер се с срещнах представителна част от студентското съсловия в града. Доста приятен младеж с къси гащи и тениска "RAKIA - connecting people", сновеше между общежитията при температура 7 градуса. Все пак решиха, че не е добре да опознавам толкова от рано с тази hardcore страна на студентския живот и за това се смъкнахме до бар "Улицата". Много приятно заведение, пускат рок и сервират студена бира, какво може да иска повече човек. Обсъждахме, че това е цивилизованата версия на нашенския Митак. Видях и първия си сняг за тази година, който успя стабилно да ме измокри, а "лекия" ветрец му акомпанираше доста успешно.
На връщане, в отговор на моето показване на стария град в Пловдив (от терасата на блока), Ден ми показа Царевец от съседния хълм, където се намира университета им. Разбирам я, това до някъде ми го прости, но още й е трудно да преглътне, че прекръстих античния стадион на амфитеатър. :D
Като цяло града много ми хареса, страшно красиво е, сякаш къщите са наслагани една върху друга, някакво неномално е.
Отделно ние успяхме да си направим шоуто, както казва Деница, "много могъщо" :D
Няма какво да разказвам, който дошъл, дошъл, останалите да дойдат следващия път. :)
Страшно много съжалявам, че в момента нямам фотоапарат защото определено имаше какво да се снима. За сега мога да снимам едиствено с мобилния, чиято 1.3 мегапикселова камера, прави супер снимки, но само при идиално осветление и без много движещи се предмети, а аз рядко излизам навън по светло.