Darren Aronofsky – от гениалността до лудостта има само една крачка, но трябва да си луд за да я направиш

Този блог взе да става прекалено лиричен. Ето нещо, което ми направи голямо печатление през последните няколко дена.

Darren Aronofsky, на някои това име им говори нещо, на други не. Това няма значение. За мен той е откритие, и най-важното е, че именно той стои зад 3 от най-добрите филми, които някога съм гледал – Pi, Requem For A Drem и The Fountain. Той пише сценариите, режисира и продуцира филмите си и аз лично бих го нарекъл гениален в някои отношения. Най-известният му филм в Америка е Supermarket Sweep, но поне аз не успях да го намеря никъде и успях да гледам само последните му три филма.
Pi е история за млад математик, който търси шаблони в числото пи (нещо като фракталите, за които бях писал), филма е черно бял, с невероятен електронен саундтрак. Леко навява усещане за киберпънк с цялата тази електроника, стари компютри и т.н. Филма стряска на моменти с брутални сцени, където главния герой ръчка с химикалка един мозък в метрото или пък, когато си ровичка из мозъка с една бургия. От филма лъха мистицизъм и загадъчност, които накрая биват обяснени по източен начин*.
Следващия по хронологичен ред е Requem For A Dream, който представлява разтърсваща история за група наркомани, от всякаква възраст. По много интересен начин е представено самото „надрусване“, като отделни проблясъци с изрезки от снимки. Филма започва „леко“, като към края се превръща в нещо като хорър. Той показва неща, които повечето хора, просто не искат да виждат. Филма към края е откровено брутален и разтърсващ. Бруталността, обаче е нещо, което няма да видите в последния му филм The Fountain. История на умираща съпруга и опитващ се да я спаси съпруг, представена по невероятно красив начин, преплитайки няколко сюжетни линии в няколко епохи. Филма сякаш се лее като поредица от прекрасни картини, всеки кадър значи нещо сам по себе си. Просто ненормално. Филма изглежда някак рафинират в сравнение с предишните два. И имам в предвид именно „рафиниран“, а не израстнал или развит. Този филм не шокира с мозъци, наркотици и болници, този филм запленява със спиращи дъха форми и пейзажи. Това е нещо, което просто трябва да се гледа, защото не може да се опише.
От киберпънка, през размазващата бруталност с ужасяващи картини, до лиричната драма за живота, филмите на Darren Aronofsky започват да изглеждат все по изгладени. С нетърпение очаквам да видя следващия му филм, но аз ви казвам, този човек е или гении или луд, никой нормален човек, не може да създаде нещо такова. Препоръчвам с 2(словом две) ръце да изгледате тези филми.
* „Докато на запад хиляди хора се чудят какъв е смисъла на живота, то на изток това се знае от хиляди години – за да се живее!“