Zenit 12xp

Благодарение на Мишо вече имам нова машинка за снимане :)
Иде реч за ей тоя Zenit. Има някакви уникални екстри като светломер, с които аз не съм свикнал, но има време :)
Едно голямо благодаря на Мишо и съвсем скоро чакайте снимки :P

От къде ми идват посещенията в блога ?

Днес реших да поразгледам статистиката за посещенията в блога ми. Гледам и не вярвам на очите си - повече от половината посещения са при търсене на ключова дума "детско порно" или нещо от този тип.

Всичко започна преди около година, когато нещо се бях запалил по SEO и бях решил да избутам един сайт напред по тази ключова дума. Успях, но за съжаление явно е намазал и блога ми.
Кофти, трябва да се хвана скоро да изтрия всички свързани с това публикации.

edit: Изтрих всичко, което съм писал по темата и се надявам да се измъкна от тия. Покрай това забелязах и някои бая жлъчни коментари от пуритани, които ме псуват на шльокавица (ей т`ва ако не е обида само по себе си) и ме заплашват с МВР. Да бяха кликнали на линка, да видят за к`во иде реч, пък да им се успокоят дребните душици. Няма значение, заминаха си.

404: Сайтът не работи защото някой изключи X-Box-а

Всякакви странни неща се случват по света. Тук примерно един "младеж" обяснява как в някакъв университет, поради липса на финансови ресурси, сложили Линукс на един X-box за да могат да обслужват студентите по психология. Дълго време всичко си работело добре, повечето хора от тогавашния екип се преместили на други места. Един ден студентите се раззвъняли, защото не можели да си "докопат" сайта. След кратко разследване се оказало, че мениджъра влязъл в server room-a видял x-box, помислил, че администраторите си цъкат на него и след като дълго време машината не била местена от там, решил да я заеме за сина си. :)
След като върнали "сървъра" администратора го олепил с лепенки "This is actually a server" (Това всъщност е сървър). :D

Artery, Jaya the Cat, Уикеда, Crowfish, Tea Break, la muchedumbre LIVE

След като ми прехвърлиха топката, просто нямаше начин да не напиша за концерта. На 18-ти си хванах багажчето и една девойка ме докара до София. След кратка борба с градския транспорт и леко обикаляне из голямото село пристигнах пред залата. Съвсем скоро пристигна и останалата част - русенската и поморийската група. Поседяхме отпред, пийнахме биричка, полафихме с народа, запознахме се с интересни хора (растаман, който пее в църковен хор) и взехме че се набутахме вътре.
Покрай пийването на биричка, бяхме позакъсняли и успяхме да хванем само 2 песни на la muchedumbrе, пропуск отвсякъде, групата е доста интересна и ми се искаше да послушам повечко, но ... друг път. Crowfish си бяха Crowfish, тези които сме ги виждали не веднъж в Русе и за това не ми привлякоха особено вниманието. Сърбите от Tea Break, за които от myspace-a им научих че са Punk/Rock/Hardcore на живо ми звучаха повече като някакъв странен emo-punk-core. Може би в Сърбия са известни, но не мисля, че реално привлякоха интереса на някого в залата. Върха беше, че вокала им прилича на Рики Мартин :D
Интересното започна да се случва когато излязоха Уикеда. Аз и още един младеж се набутахме отпред. Още преди да започнат да свирят, публиката започна да реве. Първа песен и вече бях повлечен в погото. Не мръднах от там до края на изпълнението им. Лудницата беше пълна. Много скачане, много викане, много пеене. Уикеда на 100%. Накрая вече нищо нечувах и бях плувнал в пот.
От Jaya The Cat исках да чуя само две песни - Dope Squad и Final Solution. И там беше едно танцуване едно нещо ... Закриха с Final Solution и бих казал, че всички супер много им се изкефиха, въпреки първоначалния песимизъм.
Накрая излязоха всенародните любимци - Artery. Eй това е баце ... Чалга, мьетъл, пияни `ора, бира се лее. Още преди концерта, Янко щъкаше из насъбралите се навън хора, говореше си с тях и пийваше биричка. Младежът беше подгрял без нас и на моменти не беше много адекватен на сцената, но пък направи шоу. :) Много скачане. Янко хвърля бира из публиката. Свириха се доста стари неща. Няма какво да обяснявям, голям кеф. Към края обаче всички издъхнаха.
Вече едвам ходех, то се отправихме към Строежа на afterparty. Пихме по една бира там. Изчакахме да тръгне градския транспорт и към гарата и към поредния трип до Русе.
Отдавна не се бях радвал толкова много да се върна тук, да поспя, да се видя с народа ...

Другия път пак :)

Рецепти

Вдъхновен от Красьо реших и аз да пусна малко рецепти. За разлика от неговите, моите не бих ги причислил към групата на вкусните, по скоро към тази на ядливите. Все пак сме студенти и ценим евтиното, а не прекалено хубавото. :)
Започваме с нещо, което майка ми нарича тортиля.

Тортиля
2 средноголеми картофа
3 яйца
сол
олио
----
Нарязвате картофите като за пържене, леко ги запържвате и след това добавяте разбитите яйца. Става много бързо. Добавяте сол на вкус, но това можехте и сами да се сетите :)
Не се бърка, а се прави "на питка". За обръщането на другата страна аз използвам капак на тенджера, като мятам тортилята върху капака (препоръчително над мивката по обясними причини) и след това я приплъзвам обратно в тигана. Ако сте богаташи може да добавите и някакъв колбас.
Цена - под 2 лв.

Ориз със зеленчуци
Половин купичка ориз
Половин пакет замразени зеленчуци
По желание лук
-----
Нарязвате лука и го запържвате леко, прибавяте ориза и го запържвате докато стане прозрачен. Добавяте замразените зеленчуци. Стават всякакви - китайски микс, хавайски микс и още какво ли не, цената им е около 1,50. Добавяте вода, обикновено водата и ориза са 4 към 1 и варите докато стане готов ориза. Сол и черен пипер по желание. Това е за 2 порций. 1кг. ориз ще ви стигне за наистина много порций, а един пакет за 2 готвения или 4 порций.
Цена под 1 лев за порция.

Бобена салата
500 гр. фасул или бял боб, който както му вика
2-3 печени чушки
1 глава \ 1 връзка лук
Олио
Оцет
Сол
-----
Накисвате боба за 2-3 часа, вярвайте ми важно е, най-малкото е екосъобразно. :D След това варите. Важно е да се изхвърли първата вода. След това го досварявате и отново изливате водата. Добавяте нарязаните лук и печени чушки. Овкусявате с олио, сол и оцет. Ако го накиснете, сварите добре и не прекалите с лука, почти няма негативни ефекти.
Цена: абе евтино е :P

Помийска закуска
1 кренвирш
4 филии хляб
маргарин
кетчуп
-----
Името е по идея на съквартиранта ми Владко.Намазвате филийките с малко маргарин, наистина малко. Разрязвате кренвирша на 2 и след това на лентички. Получават се 6 лентички, по три за всеки сандвич. Слагате по 3 лентички между всеки 2 филий и мятате в тостера. Вадите и заливате обилно с кетчуп. Тези два сандвича трябва да ви стигнат доколкото да не умрете от глад. :)
Цена: под 50 ст. на сандвич

Моля ви, ако имате подобни рецепти, казвайте, защото съм останал без идеи какво да готвя :) Не държа да са вкусни, а да са евтини. :)

Фотография

След като качих първите две серии снимки направени със стария ФЕД-2 в галерията в Picassa, се появиха някои хора с доста "интересни" мнения за снимките ми. Накратко определени хора явно почувстваха вътрешна нужда да ми кажат, че не ставам. Пиша това за да кажа официално на всички, че аз не съм фотограф. Не се възприемам като някакъв творец, който прави невероятни снимки или нещо от този тип. Снимам единствено за мое лично удоволствие, просто защото наистина ми харесва да правя това и не считам, че на някого му влиза в задълженията да гледа снимките ми или да ги коментира. В този ред на мисли - слабо ме боли копулативния орган за вашето мнение. Бих приел критика за това или онова от някой, който наистина може да ми покаже, че е направил нещо в тази сфера, но не и от хора, които само са виждали аналогов фотоапарат и на база някакво тяхно си самочувствие раздават Оскари и плюят наред. Да дойде някакъв човек, който като цяло няма ама абсолютно нищо общо с фотографията и да тръгне да ми обяснява, че снимките ми не ставали, били безидейни, нямали смисъл, не казвали нищо и още какво ли не ... Странно ми е.

Хората, които познавах - 1

Мисля да понапиша някои нещица за хората, които съм познавах, но не съм ги чувал или виждал от страшно много време и няма такива изгледи. Целта е ... Не знам, просто искам да ги запиша тук за да не ги забравя.
Започваме по хронологичен ред.
Станчо - беше ми съученик от първи до четвърти клас. Не беше от хората с добри оценки, дори мога да кажа, че беше на другата крайност и въобще не му пукаше. Помня една култова история как тогавашния ми класен ръководител г-н. Лилов в изблик на отчаяние му връчи учебника по математика и му каза, че ако му намери страницата на урока ще му пише 6. Станчо дълго и безуспешно търси, но дори след жокер, че учебника има съдържание не успя да го намери. След като напусна нашето училище, повече съм го виждал нито съм чувал нещо за него.
Вильо (Велислав) беше доста ниско и слабичко момче, заради което и отнасяше доста бой, понякога дори и от мен, въпреки че бяхме добри приятели. Не знам защо. Просто нещата бяха доста различни тогава. Помня, че имаше Nintendo и след училище ходехме у тях да играем. Луда работа. Също не беше особено добър ученик, но той пък и не можеше да преписва. Помня как веднъж го хванаха да преписва по английски и доста му бучаха. После се премести в механотехникума в Русе и от тогава нито съм го виждал нито съм го чувал.
Инна беше малко русо момиченце с доста наивни възгледи за живота, дори за нас, дори тогава. Напусна класа ни доста рано и почти не я помня, пък и тя някакси се стараеше да не се набива на очи. Помня, че някъде 3-ти клас дойде на училище и гордо заяви, че си е сменила името и вече се казва Инна, а не Ина. Целта не беше ясна на никого, но тя беше доволна от това и някак странно горда с новото си име. Преди месец един бивш съученик ми сподели, че я е видял и е бременна в 6-тия месец. Ще си има дете. Още по-луда работа.
Миньо беше възпитаник на "А" клас, а аз бях "Б". Класен ръководител му беше строгата г-жа Вачкова - учител от старата школа. За нея не представляваше проблем да бие наред и да дърпа уши. Може би за това целият й клас тогава ми се струваха напълно побъркани. :)
Помня как с него чакахме заедно автобуса на спирката. После изчезна внезапно. След няколко години ме презапознаха с него. Беше заминал за Англия - Кардиф. Беше коренно различен - с дълга коса, скъсани дънки и тениска на Bathory. Имаше си група - High Velocity Mushrooms, в която свиреше на барабани. Четох в нета, след 2-3 изпълнения на живо, групата му се радваше на много добри отзиви. Дада ми да послушам и пак си замина. Писахме си малко след това, но като цяло спряхме да поддържаме контакти. Чух, че вече не се занимава с групата и се е преориентирал към електронния жанр, но продължава да прави музика.
Г-жа Вачкова (никога не съм и знаел първото име), която вече споменах заслужава собствено и обстойно описание. Тя беше нещо като Торбалан в ранните ми детски години. Помня, че много ме беше страх от нея. Наистина много си тормозеше учениците. Общо взето погледнато от сега, който "оцеля" психически след нея стана наистина добър ученик, който не - си остана слаб до края. Редовно биеше Миньо защото имаше навика да си бута ушите. :D Редовно организираше разни викторини и състезания между двата класа. Като нейният "А" клас сякаш беше на стероиди. Не ги оставяше да си поемат въздух докато не си назубрят каквото трябва за викторината. Закономерно те винаги ни побеждаваха. Веднъж обаче успяхме да ги "вземем". Ние си се порадвахме, но за нас това никога не е представлявал голям интерес. Минавайки покрай стаята на другия клас, чух нечовешки викове. Г-жа Вачкова строго ги наказваше за това, че не са успели да победят. И тогава и сега методите не ми се нравят особено, но съм убеден, че тя винаги е искала най-доброто за учениците си.
Г-н Валентин Лилов - вечният ерген с коженото елече. Беше любимец на повечето от нас. Наистина беше добър с нас и ни даваше ценни съвети как да се оправяме в живота. Докато "А" клас ходеха "да кажат на госпожата" ако някой им направи нещо, Лилов винаги се старавеше да не взема страна и да ни оставя да се оправяме ние. Винаги казваше, че когато станем по-големи няма да има на кого да се оплакваме за всяко нещо и ще трябва сами да си оправяме проблемите. Ценна идея бих казал. Тогава бях отличник и още помня как веднъж ме даде за пример на Станчо - "Христо, може да се бие, ама поне си учи уроците". Мдаа, прав беше, аз бях ултимативнана комбинация между зубрач и побойник.
Веднъж бяхме чули, че ще идва инспекция и за да не изложим господина измихме цялата стая с мокър парцал. Когато той влезе вътре, първото което видя беше огромната издутина на паркета от влагата. Точно пред дъската. Един от малкото пъти, когато съм го чувал да вика. :)
Един друг път, на някаква хижа, бях паднал и си бях ужулил лакътя. Отидох при ръководителите да им покажа и ги заварих да жулят парцуца.
Лилов: Дай да му сложим малко ракия да дезинфекцира!
Вачкова: Ааа, недей хаби ракията.
И ме пратиха обратно "да си играя". :D Красива история.

Разделено на четирилетки, това беше първа част на носталгично-хумористичния поглед на моето детство и хората, които са преминали и са си отишли през това време. Като поостане време ще напиша и втора част.

Какво ще стане ако интернета спре ?

Какво ли ще стане ако интернета по целия свят спре? Примерно за 1 час ? Сериозния ми отговор е, че сигурно ще настане някаква невиждана паника. Несериозния - че улиците ще се напълнят със странни очилати и брадати хора :D
Това няма значение, идеята ми е, че това вече се е случвало през 1997г. Тук Adrian Chadd, свидетел на случилото се, описва какво точно се е случило.
В един обикновен ден интернетът просто спрял. Всички интернет доставчици започнали да се чудят какво става и да търсят проблема. Накрая се разбрало, че всичко е заради някакъв стар сървър на Bay Networks...
Не ми се преразказва/превежда цялото, но е интересно така че... прочетете го ако се интересувате.

Живеем в капиталистическо гето за комунисти.

Странни мисли ми идват късно вечер докато пера на ръка в легенче в банята и слушам нежните гърлени звуци на комунистическия ми хладилник. Защо пера в банята ? Ами защото комунистическата ми пералня се развали... за пореден път. Аз като чадо на демокрацията, израстнал изцяло в условията на една посткомунистическа държавица от третия свят, който никога не е слушал речи на Тодор Живков и си няма идея какво е станало на 15-тия конгрес на БКП, започвам да се замислям за разни странни неща от политическото минало на нашата мила родина. Не искам да повтарям стотиците хора преди мен, за това ще се въздържа от гръмки слова. Все пак не мога да стоя и да гледам как половината държава използва битова техника от преди 40 години. Как всеки ден се возим в капиталистически автобуси, лашкайки се по комунистически пътища с неокапиталистически дупки.
Тъпо ми е, ама много.
Въпреки, че се превърна в клише, няма изречение, което да описва по-добре реалността - живеем в задния двор на голямата Европа и богатите бели държавици ни подхвърлят отпадъци.
С всеки изминал ден идеята за Анархия започва да звучи все по-добре.

Ние сме загубени, загубени, никога не ще можем да излезем от това страшно място. - Ogonek & Cooh - We`re lost

Renaissance или как французите правели анимация

Бях наистина учуден от това, което видях в Renaissance. Подобна анимация съм виждал само из разни комикси, но никога като филм. Всичко е черно и бяло, дори сиво няма. Именно точно този стил позволява на аниматорите да си играят със сенки и отражения, създавайки нови по-въздействащи форми. На моменти тази анимация си е направо изкуство, но на други компютърната скованост разваля усещането и леко дърпа назад цялата картина.
Сюжета на блести с нищо чак толкова гениално, въпреки че има интересни идеи. 2054-та година, бъдещето е контролирано от организацията Авалон. Нещата са малко по-сложни от сегашната действителност, един учен заедно с асистентката си се борят срещу мистериозна болест, която кара децата да остаряват преждевременно. Една отвлечена девойка и един полицай твърдо решен да я спаси.
Много cyberpunk има в тоя филм, много електронна музика, футуристича утопия и странни хора.
Гледайте, заслужава си.

Наздраве за артиста и жена му!

За поредна година в китното селце Долна Студена се проведе културно-масово мероприятие по повод рождения ден на артиста a.k.a Митко Митков a.k.a strawman. Детайлите са добре известни и няма да се спускам в описване на вечерта, който е бил там знае, че такова нещо не се преразказва.
Само ще пусна малко снимчици да се порадвате.

Долна Студена 2008

Айде леко с мишчицата върху снимката.