четвъртък, ноември 19, 2009

x

Едва ли знаете, но първите години от живота си живеех в едно село на 20-тина километра от Русе - Сандрово. Къщата е на дядо ми, но не мисля, че той някога е живял там.
Днес, тъкмо свършил работа, точно преди да изключа компютъра, mail клиента ми изкара едно писмо от баща ми. Ето част от него:


Ице, добър вечер!
При мене има една голяма тревога. Снощи човекът, който живее под наем в къщата на бабалъка /нашата къща с майка ти де/ бил убит от сина си. Той беше един 72-годишен добруджанец , изгонен някога от същия син, който пък продал бащината си къща и я изпил. След това бащата идва на село и дядо ти го пуска на квартира срещу символичен наем от 30 лева. Колкото да не е на улицата и някой да пази къщата. Не знам дали си в течение, затова ти разказвам. И този син, след като пропива имота на баща си в Старо село, Силистренско, понеже няма къде да живее, а и е разведен, цъфва в Сандрово. И отива скришом да живее при баща си. В нашата къща, на дядо ти де. Пие, изпива всичко, не работи. Негодник. Аз лично съм ходил по заръка на дядо ти да кажа на тоя Пламен да се изнася от къщата. И леля ти Иванка му е говорила. Той е 37-годишен. Последния път, като ходих на Сандрово, пак говорих с него. Беше този вторник. Той обеща да се махне. Тъкмо прибираше едни дърва. После идва същата вечер у дядо ти. Баща му беше вдигнал ръце от него. Ходих и при младшия полеицейски инпектор Петър Топалов, за да го помоля за съдействие, защото тъстът беше вдигнал ръце от натрапника.
Тази нощ лампата пред къщата светела непрекъснато и кошмшийката се зачудила защо бай Кульо не я угася. И се обажда в кметството. Като пристига полиция, човекът заклан във вътрешната стая. В потрес съм. При това става дума за къщата, в която майка ти и аз си мечтаехме да отидем на стари години. Забрави вече. Няма да отида никога там. Адски грозна история. Чух преди малко по новините, че полицията хванала убиеца до Старо село, неговото родно място


Просто не мога да представя що за изрод би посегнал на баща си, 72 годишен старец.
Не знам какво да кажа или да напиша...

сряда, ноември 18, 2009

Multi-touch Linux

За някои може вече да не е новина, но от ядро 2.6.30 насам, Linux си има прекрасна поддръжка на multi-touch.
Ще ме извинявате за чуждицата, но не мога да измисля смилен и кратък превод. Накратко
това е поддръжка за работа на touchpad-а ви с повече от 1 пръст (не ме мъчете с touchpad).

tip: за да си проверите версията на ядрото - "uname -a"


Най-хубавата част на тази новина е, че не ви трябва специален хардуер. Повечето touch-пади на Synaptics си го поддържат (разбира се и много други, но специално тази марка ме интересува мен).

tip: За да проверите дали вашата джаджа е способна на нещо такова "synclient -m 100"; В графата Z се изписва с колко пръста натискате touchpad-а си. Ако имате число по-голямо от 1 - честито, печелите играчка :)


Хората, които са гледали какво правят машинките и софтуера на Apple с тази технология може леко да се превъзбудят, но за сега ще тряба да ги помоля да седнат обратно по местата си и да въздъхнат дълбоко. За момента осезаемата разлика е в това, че :
- натискане с 2 пръста е еквивалент на десен клик
- натискане с 3 пръста е еквивалент на среден клик
Натискането с 1 пръст мисля, че е ясно.
Ощя няма няма софтуер, който да разпознава жестове и подобни чудесийки, така че да "ябълковия" ефект, но и за това има време. Все някога слънцето ще изгрее и на нашата улица.

Все пак. Намирам го за много удобно. Специално на моя touchpad бутоните са му доста твърди и винаги ми е било некомфортно да ги ползвам, разбира се с времето се свиква, но така е къде, къде по-приятно.
Единствено "почукването" с 3 пръста ми се струва малко неудобно, тъй като природата ме е надарила с доста дебели и очевидно тежки пръсти и когато се опитвам (примерно) да отворя линк в нов таб отстрани изглежда все едно съм люто сърдит на лаптопа си и му причинявам нещо лошо. Схванахте идеята. Все пак след няколко часа упражнения започва да се разсейва съмнението, че ще счупите нещо.

newbie corner:
Като за финал, много хора не знаят за какво се ползва средния клик. Всъщност, доста хора не знаят, че има среден клик. Та ... това нещо дето ви е между двата бутона на мишката се казва "скрол" и освен ще може да "скролвате страници" с него, може да се натиска. Не се бъзикам, наистина е бутон. :)
Ако нямате мишка, обикновено при touchpad-ите се емулира чрез натискане на двата бутона едновременно.
Та, със среден клик може да се отварят страници в нов таб на Firefox, съотвено да се затварят страници, да се paste-ва текст и всякакви други полезни неща.

събота, ноември 14, 2009

Как да подкараме wireless карта с чип на Broadcom под OpenSUSE 11.2

Понеже Ubuntu 9.10 се оказа едно голямо разочарование, набързо реших да го махна и да сложа OpenSUSE, пък и тъкмо излезе 11.2. :)

Wireless картата на лаптопа ми е Lynksys WPC54G, която работи с чип на broadcom, за който има драйвер в ядрото от версия 2.6.17, но все пак се налага да се изтегли едно firmware-че за да "потегли".
За да видите точно каква ви е картата, като каква се разпознава и т.н. изпълнете :


hwinfo --wlan
lspci

Ако всичко е ок трябва да инсталирате b43-fwcutter по начина който предпочитате, но аз си обичам конзолата:

zypper in b43-fwcutter

Теглим и самия firmware: и разархивираме.

wget http://mirror2.openwrt.org/sources/broadcom-wl-4.150.10.5.tar.bz2
tar xjf broadcom-wl-4.150.10.5.tar.bz2

влизаме в папката broadcom-нещо-си и чрез b43-fwcutter го инсталираме:

b43-fwcutter -w /lib/firmware wl_apsta_mimo.o

Ето и какво каза /var/logs/messages по въпроса:

Nov 14 15:52:04 linux-jlue kernel: [ 3394.496084] b43 ssb1:0: firmware: requesting b43/ucode5.fw
Nov 14 15:52:04 linux-jlue kernel: [ 3394.523725] b43 ssb1:0: firmware: requesting b43/pcm5.fw
Nov 14 15:52:04 linux-jlue kernel: [ 3394.532256] b43 ssb1:0: firmware: requesting b43/b0g0initvals5.fw
Nov 14 15:52:04 linux-jlue kernel: [ 3394.540883] b43 ssb1:0: firmware: requesting b43/b0g0bsinitvals5.fw
Nov 14 15:52:05 linux-jlue kernel: [ 3394.664191] b43-phy1: Loading firmware version 410.2160 (2007-05-26 15:32:10)
Nov 14 15:52:05 linux-jlue kernel: [ 3394.704860] Registered led device: b43-phy1::tx
Nov 14 15:52:05 linux-jlue kernel: [ 3394.704895] Registered led device: b43-phy1::rx
Nov 14 15:52:05 linux-jlue kernel: [ 3394.704925] Registered led device: b43-phy1::radio
Nov 14 15:52:05 linux-jlue kernel: [ 3394.732768] ADDRCONF(NETDEV_UP): wlan0: link is not ready
Nov 14 15:52:13 linux-jlue kernel: [ 3402.625434] wlan0: authenticate with AP 00:1d:0f:eb:fc:da
Nov 14 15:52:13 linux-jlue kernel: [ 3402.627701] wlan0: authenticated
Nov 14 15:52:13 linux-jlue kernel: [ 3402.627708] wlan0: associate with AP 00:1d:0f:eb:fc:da
Nov 14 15:52:13 linux-jlue kernel: [ 3402.630942] wlan0: RX AssocResp from 00:1d:0f:eb:fc:da (capab=0x431 status=0 aid=1)
Nov 14 15:52:13 linux-jlue kernel: [ 3402.630948] wlan0: associated
Nov 14 15:52:13 linux-jlue kernel: [ 3402.631925] ADDRCONF(NETDEV_CHANGE): wlan0: link becomes ready

тоест ядрото си е мрънкало за firmware-a, ние му го дадохме и всичко си тръгна.

Някои хора все пак ще се опитат да инсталират драйвера с ndiswrapper. Е.. недейте ! Драйвера за windows работи ужасно. Никога не съм вдигал скорост над 1MB/s с windows-ката версия. Често безжичната карта забива и се налага рестартиране на цялата операционна система за да можете отново да се вържете към някоя мрежа. Доскоро и linux-кия драйвер правеше подобни изпълнения, но го фикснаха и сега е направо - убиец :)

//off

Finish him:
Като тази процедура дори да не е особено сложна, не знам защо, но не се вписва много добре в представата ми за user friendly. Започвам да разбирам защо всички харесват Ubuntu (въпреки това в какво лайно се е превърнал), там нещата просто стават с 2 клика.
Не може да караш тъпия user да инсталира драйвери по този начин.
Не може да сложиш клавиатурната подредба да се сменя с натискане на 2-та шифта едновременно. Кой подяволите сменя между кирилица и латиница с 2-та шифта ?
Не може по default да изключиш tap-click-а на touchpad-a !!!
YAST не е нито бърз, нито лесен, нито функционален. Никога не е бил и никога няма да бъде.
Като цяло и OpenSUSE не ме впечатли с нещо по-добро от Ubuntu, но идеята за downgrade до 9.04 не ми се струваше много добра.
А защо махнах убунту - проблеми със звука, непрвилно разпознати хард дискове и непълно неработещ touchpad. Отделно чух за масови проблеми с криптирането. Ubuntu ще ме върне в редиците си при излизането на 10.04 и ще ме губи 10-ти месец всяка година. Жалко!

неделя, ноември 08, 2009

Звук при Ubuntu 9.10 - the hard way

След upgrade на Ubuntu 9.04 до 9.10 се получи една "проблемация". Звук няма. За пръв път откакто ползвам тази дистрибуция ми се случва това, а аз е ползвм наистина отдавна - 4.04
Whatever. Проблема не е само при мене, бъг репортите направо валят. Този пък проблема не е при ъпгрейда, а в новата версия на Убунту. Тия хора пак си правят някакви експерименти с alsa и pulseaudio и чупят кефа на достатъчно много потребители.
Нормално решение няма, чакаме на фикснат бъга.
Има обаче закърпващо решение.

Махате pulseaudio и инсталирате asoundconf-gtk и aumix-gtk.
Накратко :


sudo pulseaudio -k # след kill демона се рестартира автоматично, така му казваме сам да се спре
sudo apt-get purge pulseaudio # махаме pulseaudio
sudo reboot # рестартираме

# Инсталираме си необходимите програмки.
sudo apt-get install aumix-gtk asoundconf-gtk



Тука идва един малък хак - от тоя адрес теглим alsa-utils_1.0.18-1ubuntu11_i386.deb (или съответно 64 битовата версия). Това е просто архив. Отваря ме го, вътре има друг архив data.tar.gz
и отвътре вадим usr/bin/autoconf
За да инсталираме autoconf на нашата система, просто го копираме в /usr/bin.
След това стартираме:

asoundconf-gtk

Ще ви пита за sound карта, изберете си вашата.
На този етап от колонките на лаптопа ми се чу пукане и звука "дойде".
Ако не е тръгнал, проверете от Програми / Звук и видео / Aumix дали въобще звука ви е пуснат и сътветно си отлепете слайдъра за звука от нулата.

Понеже това си е чисто и просто хак, нямам идея дали ще работи при други освен мен.
Споменах, че това е закърпващо решение защото:
- sound mixer-a на GNOME няма идея какво се случва и съответно не може да контролира звука ви. Съответно и function key-овете на лаптопа за намаляне и увеличаване няма да работят.
- звуковата ви карта започва да работи в режим Highlander (шотландски боец) - само една програма може да я ползва. Което ще рече че ако слушате музика с rhythmbox или който и да е музикален плеър, то няма начин да чувате звук и от клипче в youtube примерно.
- при следващи ъпдейти вероятността да не се омаже нещо граничи с невъзможното

Преценете си сами дали си заслужава занимавката заради един dist-upgrade. Аз лично ако го знаех това едва ли щях да обновя до 9.10. Ако искате да си ползвате системата спокойно
отидете на Система / Администарация / Източници на софтуер и от таба Актуализации си изберете да ви показва само дългосрочни актуализации. Това се отнася за версии, които завършват на *.04, имат поддръжка 4 години и се водят доста по-стабилни. Така няма да ви занимава докато не излезе 10.04.

събота, ноември 07, 2009

Синхронизация на часа с Windows и Linux

Ако ползвате Windows и Linux на една и съща машина сте забелязали един интересен проблем. Часа постоянно се мени и за това си има много добро обяснение. И windows и linux (в моя случай Ubuntu) си синхронизират времето чрез NTP сървъри, но windows задава върху часовника на BIOS-а времето в конкретната часова зона, а Linux гринуичко време и съответно маха или добавя часове за да покаже на потребителя локалното му време.
(btw, това е само предположение на база наблюденията ми, нямам идея дали наистина прави точно това)

Това е лесно обяснимо, Linux изоснови е предвиден като многопотребителска операционна система и по този начин е много по-лесно да показваш текущото време на различни потребители в различни часовия пояси. При Windows нямам идея как е решен този проблем и дали въобще е решен. Може би се разчита на идеята, че Win потребителите не работят на един компютър от ралични зони. :)

Та ...
Това е малко дразнещо. Ако имате и двете операционни системи и ви се налага да работите често и с двете, още повече.

Едно от възможните решения е да ги накарате и двете да се синхронизират при пускане.
Ubuntu по подразбиране прави точно това, но ако все пак не това не работи при вас или не ползвате Ubuntu варианта е да се направи cron, който трябва да изпълнява :

ntpdate ntp.ubuntu.com

Спокойно, няма да ви се разсърдят, че им ползвате ntp сървъра дори да не ползвате Ubuntu.
Под Windows нещата стоят по подобен начин. Просто направете един .bat файл, който съдържа
w32tm /resync

и кажете на системата да го пуска при зареждане (най-лесно ще ви е да го drag-нете в AutoRun на start менюто).

Общо взето се получава така, че когато се зареждат и Windows-а и Linux-а и двете ще ОС ще "питат" сървърите си "Колко е часа" и ще си го нагласят както си му е реда.

Ако ви се чете повечко за NTP (интересно е) може да започнете от тук - http://en.wikipedia.org/wiki/Network_Time_Protocol

неделя, ноември 01, 2009

Радикален

Има два вида радикалисти - едните, които са умрели заради идеята за която са се борили и другите, които са доживели старини за да се отрекат от нея или от методите си.
Първите са ясни, те са останали в историята или като герои или като терористи.
По интересни са втория вид.

Един отявлен пример е Чарлз Дарвин. Някой да не е чувал за него ? Бягайте обратно в училище ако не сте.
Човека създал теорията за еволюцията, изказал абсурдната идея, че човека е произлязъл от маймуната и преобърнал представите на човечеството за заобикалящия ги свят. Възхваляван от мнозина и анатемосан от църквата. Бунтар или просто учен. В края на живота си, "пред портите на ада", той се отказва от всичките си трудове и се обръща към бога. Колко от вас са чували за него като за вярващ ?

Чували ли сте за Earth Liberation Front (буквален превод - фронт за освобождение на земята)?
И да не сте, лесно ще си представите картинката - спокойно мога да я нарека организацията дала на света еко тероризма (както го наричат повечето хора) или просто радикални природозащитници. Един от "елфите" (ELF - elves) Daniel McGowan e арестуван и осъден на 7 години затвор. Наскоро четох интервю с него, в което се отрича от всички противообществени методи, които е използвал борейки се за каузата си и убеждава всички негови последователи да не прибягват до подобни действия.

Късно, вече е пуснат духа от бутилката.

Да уточним някои неща. За да си радикален трябва да си позволиш сам на себе си да си глупав. Да не се интересуваш как се е стигнало до сегашната ситуация, а чисто и просто да си кажеш, че не си доволен от отговорите, които получаваш и да тръгнеш да търсиш собствена истина.
Колкото повече се вглъбяваш в търсене на отговори защо системата работи така или защо в момента е такава, толкова повече я разбираш и примирявайки се започваш да ставаш част от нея.
А всъщност въпроса, който трябва да задаваш не е "Защо системата е такава ?", а "Защо системата не е такава както искам?".
И ако трябва леко да перефразирам - единствено хората позволили си глупостта да зададат този въпрос и позволили си глупостта да си повярват, че могат да променят нещо, са хората, които наистина са успели да го направят!

Странното е, че май само младите си позволяват тази групост. Сякаш с годините хората улягат и се връщат в рамките на общоприетото, но все пак много от улегналите старци са останали в историята с младежките си лудории.

Не е важно какво е станало с Дарвин преди смъртта му, важно е, че никъде по света учениците няма да учат, че сме потомци на Адам и Ева. Не е важно, че McGowan се отрича от методите си, важно е че вече всички са чували изрази като "природозащитници", "права на животните", "еко активизъм" и т.н. и т.н.

Наскоро четох в един блог (май беше по повод закриването му), че не всичи мисли си заслужават да бъдат споделени. И съм напълно съгласен, но ...
Според мен не е важно да търсиш обективната истина, важно е да търсиш отговора на конкретния въпрос, в конкретното време, зададен от конкретния човек.
Важно е да търсиш необмисления и глупашки импулс, който може да донесе промяна.
Дори в момента се опитвам да пиша този пост набързо и да го публикувам веднага, защото осъзнавам, че всяка дума, която съм написал след дни, а може би часове, ще ми се струва абсурно глупава.

Ако днес някои мои идеи ми звучат логични, никой не знае дали утре няма да се обърна към бог и да се отрека от всичко.
За това се опитвам да хвана "радикалния" импулс, защото за мен това може да не е истина утре, но не значи, че е лъжа днес.